°My husband° ✅

3.

/ГТ/~ХаеУон~
Слязох бавно. Нещо вътре в мен ми казваше да не го правя. Изплаших се доста...

Надникнах в хола. Ох... Техьонг е решил да се прибере.

-Оу, ти ли си бил? Не е ли малко късно?... Все едно. Ам... Всичко наред ли е? - казах плахо.

-Повече... От... Наред... - отговори той. Обаче на мен хич не ми се струват наред нещата.

Слязох още по-надолу и продължих да ходя, докато не стигнах до него. Облегнал се е на стената.

-Какво искаш... - промълви той.

Поогледах го. След няколко секунди отвори очи, а аз се стреснах и отсъпих назад.

-З-защо очите т-ти с-са червени?? Тае... Пил ли си? - опитах се да се успокоя.

-Очудваш ме Хае. - той хвана ръцете ми и ме обърна с гръб към стената, след което ме затисна на нея. - Много си умна. Че и сладка.

Какво да правя?? Наистина страшно много се изплаших...

-Х-хайде да лягаш... Моля те...

-Ха. Не и тази вечер.

Приближи се доста към мен. Веднага усетих миризмата на алкохол... Доста е пил, определено е пил доста.

Започна да захапва и засмуква кожата ми. Сложи ръцете си под кръста ми. Опитах се да го избутам, но не ми се получи.

-Не се дърпай... Ще стане по-лошо.

Продължи с действията си. Разкъса тениската ми. Пуснах сълзите на свобода... Няма какво да направя. По-силен е от мен...

Изведнъж Тае падна на земята. Сложих ръка пред устата си и леко си отдъхнах... Много неща можеха да се случат.

-Добре ли си?? - чух непознат глас и настръхнах цялата. - Не се страхувай от мен. - продължи той.

Плахо протегнах ръка, за да включа осветлението и лампите светнаха.

-Е, добре ли си? Ох... Съжалявам, не се познаваме. Казвам се Юнги, Мин Юнги. Можеш да ме наричаш Шуга. - той подаде ръката си, а аз я поех.

-Мога ли да знам името ти? - попита той.

-Да, съжалявам... ХаеУон. С... Така де. Ким ХаеУон. - въздъхнах.

-Юнги, всичко наред ли е? - появи се още едно момче от някъде.

-Да...

-Приятно ми е, Джеон Джънгкук. А ти си? - лъчезарна усмивка се появи на лицето му.

-Ким ХаеУон... - здрависахме се.

-Сега иди да се облечеш. Ще ти обясним всичко. - каза Юнги и се усмихна.

Тръгнах към стаята леко засрамена от факта, че две момчета ме видяха без тениска...

Мии пак нямам какво да кажа... Ловкам виии💟💟💟💟

Ако има грешки се извинявам💙💙💙