-𝐒𝐞𝐱 𝐓𝐨𝐲- ᵗᵃᵉᵏᵒᵒᵏ

16.

След като господин Джон си тръгна, Техьонг се качи горе при Джънгкук.

Влезе в стаята и веднага Кук насочи погледа си към влизащия в стаята Ким.

-Викал си ме какво искаш? - попита по-големия.
-Аз... Аз... Просто исках да те питам... М-може ли да махнеш оковите аз... Обещавам ч-че няма да правя глупости или да се опитвам да.. Б-бягам... - каза малкия плахо поглеждайки в очите на господаря си.

Техьонг се приближи и клекнах пред него.
-Хм... Но направиш ли нещо ще си платиш жестоко. Ти знаеш как -погали му бузката, след което се изправи и отиде до нощното шкафче взимайки ключа който беше оставен там.Върна се при мъника и хвана едната му китка като отключи едната окова. След това повтори действието и на другата китка на момчето.

Джънгкук разтърка китките си, които се бяха зачервили от стегнатия метал, който до сега ги държеше.

-Б-благодаря... - изрече тихичко и погледна на долу.

~Седмица по късно~

Господин Джон отново беше дошъл в имението. Ким го бе извикал да наглежда Джънгкук, защото трябваше да излезе по важна работа, а не смяташе, че прислужниците ще се справят с момчето, ако опита да избяга. Попринцип хората на Техьонг могат, но дори те не бяха в имението, защото бяха заедно с него, така че единственият вариант бе господин Джон да го гледа.

Джънгкук знаеше, че по-големия е излязъл но не знаеше, че е викнал някой да го наглежда докато този някой не влезе в стаята.

Кук мигновено насочи погледа си към вратата на стаята. От там влезе човек... Човек познат до болка на Джънгкук... Човек, който дори не си бе помилсял, че ще срещне пак...баща му... Явно не може да избяга от миналото си... Дори и да се опитва...

-Знаех си... - изрече мъжът на врата засмивайки иронично.
-Т-ти...-заекна Джънгкук не знаейки какво да каже и какво да стори в тази ситуация.
-Да аз... Синко - усмихна се по-възрастния пристъпвайки с една крачка на пред.

Кук мигновено се отдръпна слизайки от леглото и пристъпвайки на зад гледайки баща си уплашено в очите.

-Какво п-правиш тук... Как ме намери...?? - говореше Джънгкук с уплах в гласа си.
-Не е важното как, а че те  намерих - каза с усмивка баща му.
-Н-не... Махни се! - викна малкия
-Махни се ти казах! - викна отново
-Защо синко? Не се ли радваш да видиш баща си? - каза и тръгна с бавни крачки към сина си,а той отстъпи още по назад.

-Ти не си ми б-баща.... НЕ СИ!-извика Кук и не усъзна кога бяха започнали да се стичат сълзи от очите му, които се спускаха по бузите му.
-Напротив Джънгкук твой баща съм и точно за това трябва да се върнеш при мен. Нима не искаш да се махнеш от тук? - попита Джон.
-А-аз... - започна Кук.
-Така си и мислех защо не дойдеш с мен много лесно ще те измъкна от тук - усмихна се баща му.
-Н-не.. НЕ! По добре да съм тук от колкото при теб!! - извика през сълзи по-младия Джон.
-Ох синко синко - засмя се и продължи -Обаче нямаш избор.
-М-моля? - попита едвам
-Рано или късно пак ще те взема и този път няма да избягаш като преди - в този момент се чу от долу как Техьонг се прибира.

-Хах жалко "господаря" ти се прибира, но знай едно... Ще се върна Гуки - усмихна се  подмолно баща му и излезе от стаята.

Точно секунда след като излезе Джънгкук опря гърба си в стената зад него и се свлече на долу заравяйки лице в коленете си и зарида силно. Чуваха се хлиповете му из цялата стая, а самия той се тресеше неконтролируемо от плача.Получаваше паник атака. Едвам дишаше измежду хлиповете си.

Чу се как вратата на стаята се отваря...

~следва продължение~

Hello
Eto q novata glava
Nadqvam se da vi e haresala
Love yaa~
<3

642 WORDS