30

1.4K 95 52
                                    

Айрин и Джон бяха седнали в близкото кафене и седяха в тишина докато младата дама не продума.
-Ако само ще мълчим си тръгвам - каза тя и взе чантата си понечвайки да се изправи, но дълбокия клас на мъжа я спря.
-Ще говорим - каза той подпирайки се с лактите си на масата и поглеждайки момичето в очите.
-А ти от къде познаваш Техьонг? - попита тя.
-Така първо както ти казах Джънгкук е мой син, а Техьонг... Ами той е доста важен човек както знаеш, с който исках да съм съдружник но разбира се той ми отказа, а когато разбрах че Джънгкук е негова играчка всичко просто се нареди защото ми се отвори перфектния шанс да взема отново сина си, а сега ти... - той се подсмихна - С твоя помощ това ще стане още по-лесно, а и двамата ще сме доволни, не съм ли прав? - скръсти той ръце и се облегна на зад на стола си.
-Какво точно имаш в предвид? - момичето подпря брадичката си на дланта на ръката си гледайки го.

-Казвам, че... Ти искаш Техьонг нали? - тя кимна.
-А аз искам Джънгкук както вече разбра,трябва да измислим план как и двамата да получим това което искаме - усмихна се доволно той,а Айрин отвърна със същата усмивка.

Джон въздъхна и извади едно малко листче и химикал от вътрешната част на сакото си.
-Сега трябва да тръгвам, но ще се чуем и ще обсъдим това - каза и се изправи.
-Разбира се - момичето също ае оправи взимайки чантата си.

°
Техьонг работеше върху някакви документи на бюрото си докато Кук продължаваше да седи послушно на дивана в офиса затворил очи като не спеше, а просто си почиваше.

Ким издиша тежко облягайки се на стола си, което накара Джънгкук да отвори очи и да погледне гаджето си.
-Имаш ли нужда от помощ Техьонги? - попита малкия изправяйки се от мекия мебел и приближавайки се до бюрото.
-Не спокойно ще се оправя - въздъхна Техьонг започвайки да подрежда документите в една папка.
-Не наистина, мога да ти помогна - усмихна се Джънгкук и спря движенията на любимия си поемайки папката и документите в свои ръце, запопвайки прилежно да ги подрежда.
-Наистина бебе няма нужда и сам м-
-Шшшт ТеТе аз ще го направя и без това нямам друга работа - усмихна се Кук.

Продължи прилежно да подрежда документите докато Техьонг го гледаше с усмивка на лице. Изправи се от стола отивайки зад малкия и обви ръцете си около кръста му прегръщайки го в гръб.
-Много те обичам мъниче - прошепна му по-големия на ушето.
Кук леко се изкикоти.
-И аз теб - усмихна се -Сега ме остави да си свърша работата - засмя се леко.
Техьонг се засмя също и пусна малкия връщайки се на стола си.

°

Техьонг и Джънгкук тъкмо излязоха от компанията на Ким запътвайки се към колата.

Качиха се и по-големия тръгна към имението докато Кук бе подпрял глава на прозореца гледайки през него. Една капка вода капна на стъклото, което подсказа на по-малкия, че явно е на път да завали дъжд. В следващия момент от небето се спуснаха още много капки.

Джънгкук обърна глава към любимия си и въздъхна.
-Мразя когато времето е лошо и вали дъжд - проговори.
-Ще спре скоро спокойно - обърна се за кратко към него Те и постави едната си ръка върху тази на Кук.Малчото се усмихна и преплете пръстите им.

-Не вярвах че някога ще съм щастлив... Но ето, че това се случи... - усмихна се леко той.
-Е бъди сигурен, че това ще продължава и за напред, защото щом си с мен аз няма да позволя бебето ми да бъде тъжно - усмихна се също Техьонг спирайки пред имението.

Погледна към гаджето си и хвана двете му ръце със своите.
-А някой нарани ли или те натъжи ще съжалява.

Джънгкук се усмихна и го прегърна поставяйки глава на гърдите му.
-Благодаря, че правиш всичко това за мен Те.
-Знаеш, че за теб бих направил и невъзможното.

°°°

Hiii eto q i novata glava sujalqvam che ne nqmashe update, no nqmah idei i nqmah i vreme, a i sushto razbira se xd... Murzeshe me. Noo nadqvam se da vi e haresala glavata ^^
Obicham vi~

677 WORDS



-𝐒𝐞𝐱 𝐓𝐨𝐲- ᵗᵃᵉᵏᵒᵒᵏWhere stories live. Discover now