-𝐒𝐞𝐱 𝐓𝐨𝐲- ᵗᵃᵉᵏᵒᵒᵏ

21.

На сутринта Техьонг се събуди от така настоятелното звънене на телефона му. Отвори очи и се протегна към нощното шкафче където бе неговия мобилен.Взе го и натисна зелената слушалка без дори да поглежда кой му звънеше и допря телефона до ухото си.
-Ким аз съм искам пак да се видим и да говорим относно сделката. Надявам се да си взел правилното решение - чу се гласа на човека от отсрещната линия, който Техьонг не искаше да чува въобще.
-Да Джон взел съм решение ще се видим и ще гов--
-Нали нямаш проблем отново да дойда у вас и да говорим там? - попита по-възрастния.
-Да разбира се, че нямам - каза Техьонг през зъби и погледна към все още спящия Джънгкук.
-Сега ще затварям имам работа ела по-късно - каза и натисна червената слушалка приключвайки разговора.

Върна обратно телефона си на нощното шкафче и се обърна към Кук. Загледа се в лицето му и отмести един непослушен кичур, който бе паднал пред очите на малкия.
Въздъхна и след това се изправи.

-По-добре да седиш тук и да не разбереш, че баща ти е идвал... - започна да се облича и след това тихо излезе от стаята, влизайки долу в всекидневната.
-Добро утро господин Ким - поклони се една от прислужниците.
-Бихте ли желали нещо? - попита тя.
-Да, искам да приготвиш закуска за Джънгкук щом се събуди - каза Техьонг докато оправяше ръкавите на ризата, с която се бе облякъл.

Прислужницата кимна и се оттегли.

°°°

Часът бе десет. Техьонг очакваше всеки момент господин Джон да пристигне, а Кук все още спеше спокойно горе в стаята на Ким сгушен сладко в завивките.

Внезапно на вратата се позвъня и Техьонг се изправи от дивана и пооправи вратовръзката си.
-Добре дошъл - каза Ким виждайки влизащия възрастен мъж.
-Здравей отново Ким.

Двамата се настаниха на дивана.

-Е какво реши ще приемеш ли офертата ми?
-Обмислях го и реших, че няма да я приема както ти казах не обичам да работя в екип. Не обичам хората да ми се месях в работата.

Джон леко стисна зъби, но веднага прикри раздразненоста си с фалшива усмивка.
-Напълно сигурен ли си? Ще спечелим наистина много пари от това. Ще можеш да си позволиш много повече от това , което сега имаш.
-Имам достатъчно и не ми е нужно нищо повече.Ще ти върна и онези договори, които трябваше преди да подпиша за да сключим зделката - каза Техьонг и се изправи от дивана.
-След малко ще се върна ти ме изчакай тук - каза и излезе от стаята.

Джон се усмихна и се изправи. Огледа се дали има някоя прислужница на около и видя, че няма, което го накара да се подсмихне. Тръгна на горе по стъпалата. Влезе в стаята, която до колкото помнеше беше тази, в която влезе онзи ден и видя сина си.

Щом влезе го видя спящ на леглото. Приближи се с злобна усмивка и се наведе към Джънгкук поставяйки ръката си на бузата му.
-Хах синко,синко... - засмя се тихо той.
-Все същия си...Все същия малък хлапак, който си мисли, че може да ми се противи.

Кук леко се размърда на леглото. Джон се присмя леко.
В този момент се чу как вратата се отвори и Техьонг влезе в стаята.

-Какво правиш тук? - каза ядосано виждайки колко близо се намира Джон до мъника.
-Дръпни се от него! - викна, а Джон се обърна поглеждайки го очудено.
-Нищо няма да го направя просто го гледах.
-Много добре знам какво искаш! Махай се от тук!
-От къде знаеш... - студенината в гласа на мъжа се усети.
-Този ли ти каза? - посочи Джънгкук.
-Не съм длъжен да ти отговоря тръгвай си! - Техьонг му посочи вратата започвайки още повече да се ядосва.

Джон погледна за последно сина и излезе от стаята и след това и от имението.

Ким се приближи до леглото където спеше мъника. Седна на леглото. Сложи си ръката на бузата му.
-Нали нищо не ти направи? - зададе сам въпроса си и огледа лицето му.
Отдъхна си виждайки, че е непокътнат.
Изправи се и въздъхна.

-Трябва да направя нещо относно баща ти... Не мога да го оставя така... Ами ако наистина направи нещо... - продължаваше да гледа спящото момче.

Излезе от стаята и слезе долу където беше прекъснат от прислужницата.
-Господин Джон си тръгна много ядосан да не е ст-
-Нищо не е станало.Искам една чаша вода моля - каза прекъсвайки я.

След малко получи желаната чаша студена вода и отпи голяма глътка.

Г. Т. Техьонг

Защо се чувствам така...Какво ми става?Какво е това чувство забога и защо се чувствам така само и единствено... Около Джънгкук. Не съм изпитвал до сега нищо подобно... Това е и причината да не знам какво се случва...Чувствам се задължен да го защитавам от всичко, чувствам се зле когато плаче или е тъжен, всеки път около няго сякаш сърцето ми ще изкочи от гърдите а всеки път щом се усмихне имам чувството, че милион пеперуди препускат в стомаха ми...Разказах тези мисли от главата ми когато чух тихо стъпки зад мен...

°°°
Този път е по кратка ^^
Надявам се все пак да ви е харесала. Спрях тук защото не исках пак да надмина 1000 думи хд... Пиша това в час по АЕ найсс...Обичам ви до следващия път <3

833 WORDS
~без авторска бележка~