-𝐒𝐞𝐱 𝐓𝐨𝐲- ᵗᵃᵉᵏᵒᵒᵏ

19.

По едно време малкия се усети  от колко време седи в прегръдките на Техьонг и веднага се отдели.

Ким го погедна неразбираемо и тъкмо да си отвори устата, за да каже нещо чу тихия глас на Джънгкук.

-Защо си мил...? - попита поглеждайки по-големия право в очите.
-Защо да не съм? - зададе въпроса си Те също поглеждайки го в очите.
-Това не си ти...
-Виж...Джънгкук аз не съм такова чудовище за каквото ме мислиш...Имам и добра страна, просто... Никой не я е виждал може би ти си първият, пред който показвам добрата си страна
-И защо... Точно пред мен...?
-Просто - въздъхна- Смятам, че не заслужаваш лошото ми държание, както и това да те наранявам и... Съжалявам наистина... Знам, че не би ми простил, но просто смятам, че е редно да ти се извиня... - издиша тежко и се изправи обръщайки му гръб и тръгвайки към вратата.

Мъника мигновено се изправи от леглото хващайки ръката на Техьонг по този начин спирайки го. Ким се обърна към него гледайки го въпросително.

-Аз...аз...б-благодаря ти... - изрече тихо.
-За?
-Ч-че ме изслуша и ми помогна да се успокоя... И също... П-приемам извинението ти... - говореше Кук докато гледаше в краката си и все още държеше китката на Ким.
-Наистина..? - попита с лека усмивка на лицето си Техьонг, а Джънгкук единствено кимна лекичко.
-Радвам се... Виж вече не си ми подчинен ще те разбера, ако искаш да си тръгнеш- Кук го прекъсна.

-А-ами аз... Няма къде да отида и...Ако може... Да остана тук? Но ако е проблем ням-
-Разбира се, че може - отвърна Ким мило.

-Много ти благодаря... - Джънгкук се усмихна и пусна ръката на по-големия.

Техьонг излезе от стаята слизайки долу, а Кук се върна на леглото. Започна да си мисли за всичко което стана... Нима Техьонг не е толкова лош за колкото го смяташе. Или просто... Се преструваше? Дали всичко беше лъжа?Дали го лъжеше? Само го подмамваше да се сближат... Сигурно беше измислил план, с който отново ще го върне при баща му... Защо ли инъче би бил тук баща му? Но от къде се познават с Техьонг? Имаше толкова много въпроси, но нямаше отговор на нито един от тях...Беше толкова объркан... Дали трябваше да се довери на Техьонг.. Дори самия той не знаеше...

~вечерта~

Техьонг го бе извикал да вечерят и сега стояха на масата в трапезарията хранейки се безшумно. Джънгкук не бе проговорил и думичка, а това по някаква причина притесняваше Ким. Той реши да разчупи тишината най-накрая.

-Хей тревожи ли те нещо? Не си продумал нищо.
-Не - каза просто Кук продължавайки да се храни.
Ким въздъхна.
-Виждам, че не е "не" кажи ми какво те тревожи за какво толкова мислиш? - остави приборите си на масата и се облегна с лакти на нея поглеждайки малкия.
-Наистина нищо... Просто размишлявам - отвърна Джънгкук.
-За?
-Нищо важно...
-Искам да знаеш, че можеш да ми споделяш... Знам, че не ти е лесно и мислиш, че съм същия ужасен човек... Но забрави какво съм правил - протегна ръката си и хвана тази на Кук.
-Как да съм сигурен, че... Не ме използваш... - каза плахо Кук отдръпвайки ръката си.

Техьонг не знаеше как да отговори на това, защото знаеше, че няма как да му има доверие след всичко...

-Знам но... - въздъхна - Не знам как да ти покажа, че можеш да имаш доверие...
-Виж аз... Искам да ти повярвам... Н-но... Страх ме е... - издиша тежко мъника.
-От?
-От това да не се върна отново при баща ми...ами ако... А-ако ти и той сте се наговорили... И се опиташ да ме върнеш там... От къде го познаваш въобще?? Защо?? Защо трябва винаги да се появява в живота ми! Избягах от него и ето го пак! Не искам! Разбираш ли?? Не искам!! - зарови лице в шепите си.

Техьонг се изправи от стола си и отиде до Джънгкук. Прегърна го отзад и махна ръцете от лицето му. Кук повдигна глава на горе и го погледна. По лицето му се стичаха сълзи. Емоциите му отново надделяха. Ким изтри сълзите му с палци.

-Не плачи... Чу ли? Няма да го направя...

°°°

Охх хора не мога повече дано толкова да ви стига просто ако пиша още имам чувството, че ще разваля още повече главата.

678 WORDS
без авторката бележка