Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джънгкук
Изненадан съм от думите на Индия. Докато я наблюдавах не си представях, че нещо подобно може да излезе от изкусителните й розови устни. Тя е много пияна и си личи. Най- вероятно никога не би ме заговорила, без помощта на алкохола.
Грешно ли ще е да се възползвам от състоянието й? Да! Ще го направя ли? И още как!
Цяла вечер не мога да откъсна очи от съвършените извивки на тяло й, а откритата й покана ми идва като дар от Бога. Ще бъде грехота да не откликна на молбата й.
И двамата имаме нужда от това. Очевидно е. Каквото и да се е случило на това момиче, то я е отвело при мен. Може би е съдба. Кой съм аз да споря с нея!
Навеждам се и отмествам кучир коса от лицето й.
-Тогава ме остави да се погрижа за теб, Индия- прошепвам в ухото й. Тя кима послушно. Улавям ръката й и й помагам да се изправи. Брюнетката залита, но успявам да я уловя, за да не падне. Устните й оформят думите благодаря. Прехапвам своите. Вече мога да си я представя на колене пред мен, поемайки пениса ми в прекрасната си уста. Усещам приток на кръв да изпълва члета ми.
Вадя протмонето си и мятам няколко банкноти на бара. Слагам шапката си отново и я повеждам напред. Не искам да губя повече време в безсмислени разговори.
-Защо криеш красивото си лице?- изхленчва тя, заваляйки думите си. Подсмихвам се. Това че не ме разпознава е плюс за мен.
-Имам своите причини.
Тя се нацупва като малко дете и скръства ръце пред гърдите си. Господи, наистина е много сладка.
-Но аз искам да го видя отново.
-Ще му се наслаждаваш цяла нощ. Сега имай малко търпение.
