𝐇𝐨𝐨𝐤𝐞𝐝 𝐔𝐩 ✺ 𝐣𝐣𝐤

06

Джънгкук

Никога не съм се чувствал по- зле да се събудя сам. Мога да усетя липсата й с всяка частица на тялото си. Тя е като наркотик, а аз вече съм пристрастен. Искам я още. Индия превзема съзнанието ми на мига. Спомням си допира на нежната й кожа до моята, гледката към перфектното й тяло, пухкавите й розови устни, както и колко мокра беше за мен.

Разклащам глава и се изправям. Нямам време да мисля за това. Днес ни чака много работа.

Закусвам набързо с момчетата и заедно с целия екип се отправяме към стадиона. Концертът е довечера и трябва да направим генерална репетиция. Всеки един е различен, за това докато пътуваме прелиствам списъка с песните, за да си припомня последователността им. Но не мога да се концертривам и за миг. В главата ми е само Инди. Хапя долната си устна, когато пред очите ми изплуза гледката от снощи- разпилените й по чаршафите тъмни коси, шоколадово кяфявите очи, пълни с желание, съвършените й гърди изцяло на показ и краката й, разтворени специално за мен.

Мамка му! Какво направи с мен, Инди? Побъркваш ме, а дори не знам дали ще те видя отново.

• • •

-Какво му е на Кук?- пита Хосок. Вдигам очи от телефона си. Момчетата са насядали по столовете си, а гримьори и стилисти хвърчат навсякъде. Остават броени минути до началото, а аз все така отчано издървам профила на Индия в социалните мрежи. Но нито едно от тези момичета не е моята Инди.

-Нямам идея- свива рамене Джимин.- Необичайно разсеян е.

-Да! Днес обърка толкова неща и...- започва Техюнг, но бързо го прекъсвам.

-Той е тук и ви чува- подвиквам, привличайки вниманието им. И тримата придобиват смутени изражения.

-Извинявай, Куки- отвръщат в един глас.

-Както и да е- казвам и оставям фризйорката да дооправи косата ми.

-Е, момчета- подвиква мениджър Банг.- Време е за шоу!

• • •

Пея и мисля за нея. Опитвам се да се фокусирам върху феновете. Те трябва да са най- важни в този момент. Но Индия не напуска съзнанието ми нито за миг. Мислено посвещавам всяка песен на нея и се моля да е някъде сред публиката. Пея за нея тази вечер и макар че ако е тук няма как да знае.

Никога не съм се чувствал така. Имал съм безброй забивки за едно нощ зад гърба си и нито едно от тези момичета не ме е вълнувало, както Инди. Никога преди не съм усещал такава химия. Такава нужда да докосвам някого.

Ще я намеря!- обещам си, докато се покланяме и Намджун подхваща финалната си реч.- Каквото и да ми коства, ще я направя своя отново.

• • •

-Какво става, Кук?- пита Джин- хьонг, докато вечеряме.

Вдигам глава от чинията си и оглеждам момчетата. И шестимата тръпнат в очакване. Напълно сами сме в ресторанта на хотела, разположен на покрива. Благодарен съм за това. Поем дъх, чудейки се дали да им кажа какво се случи снощи. Това са най- близките ми хора. Ако те не могат да ме разберат, тогава кой?

-Снощи срещнах някого- започвам.- Запознахме се в един бар близо до хотела и преспах с нея. Но не мога да си я избия от главата. Тя... Тя е различна. Осъзнавам колко глупаво звучи, но никога не съм се чувствал така. Искам я отново и отново, и отново.

Момчетата се споглеждат.

-Тогава й се обади. Ако си се представил добре едва ли ще откаже- предлага Юнги.

Нервен смях се откъсва от устата ми.

-Там е проблема, хьонг. Знам само името й.

Свеждам глава, спомняйки си празното си легло на сутринта.

-Добре, значи имаме мисия- обявява Джимин и премята ръка на раменете ми.- Ако трябва ще преобърнем целия град, но ще намерим това момиче.

•~~~•✦✧✺✧✦•~~~•