Индия
Вглеждам се по- внимателно в снимката от Джънгкук чак в хотела.
-Какво, по дяволите?!- възкликвам, когато виждам телефонен номер до името му.
-Какво?- провиква се Ники от терасата.
-Това е някаква шега- засмивам се и вдигам очи от снимката в ръцете си. Приятелките ми ме гледат любопитно през стъклото, което ни дели.- Оставил ми е телефонен номер.
-Какво?- виква на свой ред Беатрис и скача от стола си.- Трябва да му се обадиш! Веднага!
-Добре ли си? Няма да го направя. Няма шанс това да е номера на Джеон Джънгкук. Успокой се!
-Доста си вървежна, Инди- засмива се Ники.
-Не е вярно!- завъртам очи.
-Щом мислиш, че не е неговият номер защо просто не звъннеш?- предлага Беа. Поклащам глава.
-Няма да го направя.
-Тогава дай на мен- приятелката ми грабва снимката и започва да набира цифрите на телефона ми.
-Беа, спри!
-Късно! Вече звъня.
Пуска високоговорителя и чака.
-Виждаш ли. Няма смисъл- измрънквам отчаяно и се опитвам да отскубна телефона си от ръцете й. Когато успявам да се добера до него, от другата страна на линията се разнася плътен мъжки глас. Ръцете ми се разтреперват и изпускам устройството на пода.
-Мамка му!
-Ало!- повратя гласът. Навеждам се и натискам червената слушалка.
-Много ти благодаря- казвам и скръствам ръце срещу Беатрис.
-Това беше той!