𝐇𝐨𝐨𝐤𝐞𝐝 𝐔𝐩 ✺ 𝐣𝐣𝐤

14

Джънгкук

-Аз съм идиот!- крещя, връхлитайки в стаята на Техюнг. Джимин и Те впереват любопитните си погледи в мен. Яростта бушува във вените ми. Едва се побирам в кожата си. Не мога да си намеря място. Бесен съм на себе си и дори преполувената бутилка уиски не ми помага.

-И кога го установи?- повдига вежда Техюнг.

Завъртам очи и започвам да крача нервно из стаята.

-Беше прав- казвам му.- Влюбен съм в нея и понеже съм задник провалих всичко.

Срам ме е, че ми отне толкова време да го призная пред себе си.

Дяволити усмивки се появяват на лицата на момчетата пред мен.

-Какво?- повдигам въпросително вежда.

-Просто ни помогна да смечелим един бас- засмива се Джимин.- А сега се успокой и ни обясни какво точно се случи.

-Мениджър Банг се случи!- Вече крещя. Все още агресията в мен избива, когато се сещам за думите му и се проклинам, за дето не се застъпих за Индия. А най- лошото е, че тя чу всичко. Прокарвам нервно пръсти през косата си.- А после аз бях задник и й наговорих неща, които не мисля, защото отказвах да приема, че съм влюбен в нея. Мразя се! По дяволите, всички са прави. Аз съм боклук.

-Не е вярно- виква Джимин.

-Ти си просто човек, който... не взима много правилни решения- допълва Техюнг.

-Не ми е до това.

-Добре, добре.- Джимин се изправя и пристъпва към мен.- Единственото, което можеш да направиш е да й се обадиш. Обясни й, това, което каза на нас туко що и виж как ще реагира.

-Тя иска просто секс, Чим. Повтаряше ми го постоянно. Аз бях средставото й за преодоляване на бившия. Играчка. Нищо повече. Еднственото, което искаше от мен беше пенисът ми.

-Сега виждаш какво е да си от другата страна- подсмихва се Техюнг. Яростта все още бушува във вените ми и едва се овладявам. Не искам са сторя нещо, за което после ще съжалявам.

-Не дойдох, за да ми четете морал, а да ми помогнете- казвам, стараейки се гласът ми да звучи възможно най- спокойно, което вече е невъзможно. На ръба на истерията съм. Никога не съм очаквал, че някоя жена ще влезе под кожата ми и ще ме принуждава да върша глупсоти.

-Ние какво можем да направим?- пита Джимин.

Въздъхвам.

-Нямам идея.... Може би ще говорите с нея. Ще я накарате да се види с мен.

Двамата се споглеждат и Те клати глава.

-Обичаме те, братле, но проблемът си е само твой.

-Какво да направя тогава?- вече дори не се старая да прикрия отчаянието в гласа си.

-Използвай секса за примамка. Сам каза, че иска само това. Възползвай се- казва замислено Техюнг.- В най- лошият случай просто ще спечелиш още няколко хубави нощи.

Поемам си дълбоко въздух. Вече оплетох нещата твърде много. Дали да не я оставя просто да си отиде, а аз да продължа към следващото завоевание? Както правя винаги.

Но дълбоко в себе си знам, че случаят "Индия Мърфи" е по- специален от всички останали.

-Благодаря- казвам набързо и изхвърчам от стаята. Не съм сигурен какво ще правя, но не мога да остана и минута повече. Имам нужда от още алкохол, за да събера смелост да изпратя съобщение на Инди. Но не смятам да довърша бутилката в стаята си. За това се отправям към най- близкия бар.

≼•••••✧✦◈✦✧•••••≽