𝐇𝐨𝐨𝐤𝐞𝐝 𝐔𝐩 ✺ 𝐣𝐣𝐤

12

Джънгкук

Седя на леглото и се взирам във вратата, през коята Индия излетя преди час. Надявам се, че ще се върне, но едва ли ще го стори. Потрошената стая, която ще ми докара купища неприятности, няма да я върне. Не отговаря на обажданията ми, нито на хилядите съобщения, който й изпращам. Гневът ме е превзел и усещам как губя контрол над здравия си разум.

Чувствам се като пълен глупак. Трябваше да бъда мъж. Трябваше да я защитя пред мениджър Банг. Инди не е поредната курва в живота ми. Не е поредното временно увлечение. Тя е много повече. Има нещо, което ме привлича в това момиче и не мога да си позволя да ми се изплъзне.

Веднага след като си вадя главата от задника, хуквам по коридоките на хотела. Трябва да я намеря. Трябва да говоря с нея. Отне ми време да го призная пред себе си, но това момиче е единствената причина да се усмихвам през последните дни. Тя внася цвет в сивото ми ежедневие. Искам да я опозная. Искам да се докосна до сърцето й и да спечеля доверието й. Толкова отчаяно го искам....

Озовавам се пред масивната дървена рецепция, където удрям на камък. Дори след солидна сума пари, жената ми казва само, че няма резервация на името на Индия Мърфи. Мамка му! Само ако ми беше казала как се казва поне една от приятелките й, може би щях да я открия. Отчаяно вадя телефона си и набирам номера й отново.

-Хайде, Инди! Вдигни!- шепна в слушалката, сякаш може да ме чуе от другата страна. Знам че ме ингорира и това ме убива. Най- вероятно се взира в екрана и сипе какво ли не по мой адрес. И то все неща, които съм заслужил.

Въздъхвам и затварям. Опитвам се да си спомня в коя стая е отседнала. Безуспешно, разбира се. Тя така и не спомена. Винаги идваше при мен и после си тръгваше. Така и не ми позволи да разбера нещо повече за нея.

Какво ще правя? Как ще я намеря? Летим съвсем скоро. Искам да й обясня. Искам да я притисна към себе си и да изтрия сълзите от бузите й. Сълзи, за които аз съм отговорен. Да я утеша. Да й шепна, че всичко е наред. Да я целуна по челото.

Тялото ми изтръпва, стомахът ми се свива, а по гърба ми пролазват ледени тръпки. Започвам да се влюбвам в Индия Мърфи и това ме ужасява.

-Какво правя, по дяволите?- казвам си и клатя глава.- Аз не се влюбвам. Това просто не е за мен. Не и в този живот.

Забивам поглед в пода и тръгвам към асансьора. Трябва да си стегна багажа и като послушно кученце да се кача на самолета, за да ни отведът в следващия град, където да продължим с работата си. Няма друг избор. Не искам да навличам повече проблеми на себе си и на момчетата.

• • •

-Кук?- Техюнг поставя ръка на рамото ми, карайки ме да вдигна глава.- Добре ли си?

-Защо да не съм?- отвръщам и премествам раницата с ръчния си багаж, за да може да седне до мен.

-Почти пристигнахме, а ти не си обелил и една дума.

Завъртам очи и отново приковавам вниманието си към листа. Драскам несвързани линии. Не знам какво ще се получи. Рисуването винаги ме е успокоявало, но никога не е било толкова хаотично.

-Какво стана с Индия?- пита изведнъж той. Цялото ми тяло се напряга.

-Приключихме.- Изплювам думата с отвръщение. Не искам да мисля за това. Но истината е, че не мога да спра. Тя е обсебила съзнанието ми. Преследва ме дори в сънищата ми.

-Защо винаги го правиш, Кук?- въздъхва Те.- Мислех че този път ще е различно.

-Едва ли ще е различно с поредната курва, която съм срещнал в долнопробен бар. Беше просто добър секс.

Е, поне последната част не е лъжа. Сексът с Индия се нарежда сред най- страхотните ми преживявания.

Техюнг се подсмихва и клати глава.

-Ще си говорим пак, когато я видиш отново.

•~~~•✦✧✺✧✦•~~~•

Завърнах се!
Съжалявам за забавянето. Имам доста лични и професионални амгажименти, с които едвам смогвам. Надявам се да разберете и все пак да следите (бавните😅) ъпдейти и да не губите интерес.