𝐇𝐨𝐨𝐤𝐞𝐝 𝐔𝐩 ✺ 𝐣𝐣𝐤

05

Индия

Събуждам се в непознато легло. Главата ме боли и ми се повдига от вкуса на алкохол в устата ми. Озъртам се и погледа ми се спира на спящото момче до мен. С гръб е и не мога да видя лицето му. Чувствам се жалка. Преспах с него, а не помня как изглежда. Дори не знам името му. Но не мога да излъжа, че не ми хареса.

Изправям се и събирам вещите си от пода. Обличам се и по най- бързия начин напускам стаята. Озовавам се в коридора на нашия хотел. Мамка му. Значи и непознатият е отседнал тук. Обеземат ме смесени чувства. Едновременно е вълнуващо и плашещо.

В асансьора поглеждам телефона си. Имам дузина пропуснати повиквания и няколко отчаяни съобщения от прителките си. В последното Беа пише, че ще закусват в ресторанта на хотела. Решавам да се отбия през стаята, за да се опитам да отмия мириса на алкохол, пропит в дрехите ми.

За мой късмет (или голямо съжаление, не съм сигурна кое е по- точно) камериерката привършва с чистенето на стаята ни. Жената ме оглежда от глава до пети и се намръщва. Завъртам очи и я заобикалям, за да вляза. Веднага след като вратата се затръшва, събличам дрехите си и ги захвърлям на пода. Пъхвам се под душа без да губя повече време. Надявам се горещата вода да отмие срама, който изпитвам. Това не съм аз. Аз не си лягам с непознати, които съм срещнала в някой бар. Но имаше нещо в това момче. Нещо, което ме привлича толкова силно. Затварям очи и в съзнанието ми изплуват замъглени спомени от докосванията му, целувките. Спомням си как спускам ръце по мускулестият му гръб, как дърпам косата му...

Усещам влагата между краката си да става все повече. Не може да се възбуждам само от спомена за него. Това не е истина! Какво направи този мъж с мен? Беше нужно само да ми проговори, за да срине до уснови целия ми морал.

Но едно е сигурно. Искам го!

Трябва да го намеря. Искам да му обясня защо направих това. Дори не знам защо. Просто искам да го видя отново. И този път да запаметя в съзнанието си всяка черта от лицето му.

• • •

-Къде беше?- изкрещява Беа още щом прекрачвам прага на ресторанта. Посетителите се обръщат стреснато, но на бесните ми прителки това не прави никакво впечатление.

-Знаеш ли как ни изкара акъла?- обади се и Ники.- Събуждаме се и леглото ти е празно. Къде беше, по дяволите?

Настанявам се на свободния стол и сервитьорката веднага ми носи меню.

-Излязох- отвръщам и прелиствам страниците на менюто. Надявам се да ме оставят поне да си избера нещо за ядене, но няма този късмет.

-Къде?- пита Беатрис и потропва с пръсти по масата.

-В един бар.

-Пак ли се опитваше да забравиш Джош?

Кимам сковано. Срамувам се от причината да посетя бара. Разделихме се преди месец и той вече продължи напред. Защо аз не мога?

Но онова момче наистина ми помогна. Успя да изкара проклетия Джош от главата ми. Поне до сега.

Ники понечва да каже нещо, но я прекъсвам.

-Но познайте какво? Вече съм много по- добре. Особено след съвета на Беа- намигам й и отново съсредоточавам вниманието си върху менюто.

-Преспала си с някого!- вика изненадано Ники.

-Стига бе!- обажда се и Беа.

Вдигам очи към приятелките си. И двете ме гледат изумено.

-Какво стана с "не си лягам с непознати"?- повдига вежда Ники.

-Явно не съм срещала правилните непознати.

-Разкажи ми всичко! Хубав ли беше? От тук ли е? На колко е?

Свивам рамене.

-Не знам.

Сврвитьорката идва и си поръчвам американски палачинки с кленов сироп и дълго кафе с мляко. Жената записва поръчката ми в таблета си и се отдалечава.

-Как така не знаеш?- Ники изглежда доста разочарована от получената информация.

-Бях пияна и просто не помня. Единственото което знам е, че е отседнал в нашия хотел. Така че- поглеждам към Беатрис.- Явно не е от тук.

-Ами сексът? Как беше?- Тя се навежда към мен, а в очите й се чете любопитство.

-Повече от невероятен. Всъщност мисля да повторя. Стига да разбера кой беше.

-Така вече те харесвам- усмихва ми се тя.

•~~~•✦✧✺✧✦•~~~•