Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Индия
Събирам багажа си с нежелание и не спирам да се чудя дали да не се прибера у дома. Знам че няма начин да отида в Лондон и момичетата да ме оставят да стоя в стаята.
Не искам да го виждам. Не искам да чувам нищо повече за него.
Лъжа.
Истината е, че цяла нощ отчаяно се боря с желанието да отговоря на обажданията му или да прочета милионите съобщения, с които засипа телефона и гласовата ми поща. Боя от реакцията си, когато отново се изправя пред Джеон Джънгкук. Този мъж ме привлича по- силно, отколкото гравитацията ме държи здраво стъпила на Земята. Кара ме да го желая неконтролируемо и е способен да получи точно това, което иска от мен без дори да го изрича на глас.... и това ме ужасява.
Обичах Джош, но никога не съм му позвлява да си играе с мен по този начин. Всъщност никой мъж не е превземал контрола над ситуацията, както го прави Джънгкук. А аз съм безсилна да се боря срещу това.
Но защо се чувствам толкова съкрушена от думите на мъжа, който го посети снощи? Защо ме интересува какво е наговорил на приятелите си за мен? Все пак сме просто хора, които задоволяват нуждите си. Не сме нищо повече.
Ала знам че е лъжа. Започвам да се влюбвам в Джеон Джънгкук, макар че многократно си забранявах да го правя. Исках неангажиращ секс. Просто начин да се разсея. Но какво се стана? Отново проклетата ми привързаност привали всичко.
Съжалявам че постъпих така. Трябваше да остана. Трябваше да го оставя да обясни. Проклетата ми гордост. И без друго вече потъпках достойнсвото си като спах с него... многократно.
Посягам към телефона си. С треперещи ръце го отключвам и зачитам съобщенията, които ми е оставил. След всяка дума съжалявам все повече за постъпката си. Защо не останах? Мамка му, защо?! Това, което имам с него, не искам да приключва. Искам да се насладя на всичко, което може да ми предложи възможно най- дълго.
