𝐇𝐨𝐨𝐤𝐞𝐝 𝐔𝐩 ✺ 𝐣𝐣𝐤

07

Джънгкук

Седим зад огромната маса, а опашката от фенове се вие чак до паркинга. За първи път не се наслаждавам истински на тези срещи. Говоря формално и се моля да приключим час по- скоро. Искам да се върна в онзи бар и да се моля тя да се появи отново. Готов съм да чакам цяла нощ без да мръдна. Толкова силно я искам.

И тогава я виждам. Стои в другия край и говори с Техюнг. Смее се. Той й се усмихва. Докосва ръката й. Във вените ми започва да бушува ярост. Не мога да го гледам в момента. Не мога да го гледам толкова близо до момичето, което искам.

Той се държи така с всички. Тя не в по - специална за него от всеки друг фен- напомням си.

Но за мен е!

Делят ни още няколко човека. Инди се сбогува с Техюнг и заговаря Юнги- хьонг. Пред мен застава друго момиче, но правя всичко по- силите си да я разкарам колкото се може по- бързо. Опашката трябва да върви все пак, нали?!

Наблюдавам внимателно реакциите и жестовете на Юнги. Сдържани и умерени. Може би се дължи на факта, че е изморен, но това не е най- важното. Хубавото е, че я отпраща бързо и тя се приближава все повече към мен.

Пред мен застава безспорно красива брюнетка. При други обствоятелства бих се насладил на разговора си с нея. Но сега не е като всеки друг път. Момичето, чието име дори не чух, ми подава телефона си. Снимам се и й го връщам, отпращяйки я към Намджун.

Правя същото и с останалите хора, които застават пред мен. И ето я. Индия спира пред мен в целия си блясък. Сега е дори още по- красива от онази вечер. Тъмната й коса се спуска на вълни по раменете й, а блузата, която носи подчертава перфектно гърдите й.

-Здравей!- гласът ми прозвучава като шепот.

-Здравей- отвръща плахо тя. Очите й старателно избягват моите. Дали ме помни?- Аз съм Индия. Индия Мърфи.

Очевидно не.

Поемам си дъх. Ще й припомня всичко от онази вечер и това възможно най- скоро.

-Джеон Джънгкук.

Момчето, което изби бившият ти от съзнанието ти- ще ми се да добавя, но се сдържам.

-Как си, Инди?- питам вместо това. Кожата й настръхва, когато чува галеното си име.

-Добре, предполагам.

-Беше ли на концерта?- питам и свеждам поглед към снимките на групата наредени пред мен. Без да мисля много грабвам химикал и пиша името и телефонния си номер, след което се подписвам.

-Да!- възкликва тя.- Беше изумително! Просто нямам думи да го опиша. Вие сте съвършенни артисти.

Но далеч не толкова съвършенни хора- добавям наум.

-Благодаря- казвам и й подавам снимката.

Нямаме време за повече разговори. Тя я поема й я оглежда.

-Мерси- усмихва ми се Инди.- Чао- казва плахо и ми махва. Преди да успея да й отвърна пред мен застава високо момче, което започва да ми говори оживено, но не чувам нито дума. Зает съм да наблядавам Индия Мърфи и да се наслажвам на божественото й тяло.

•~~~•✦✧✺✧✦•~~~•

Дадох ви малко почивка, но пак съм тук!
Гласувайте и коментирайте. Това е чудесна обратна връзка за мен.
Love u 😘