Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Индия
"Съжалявам за глупостите, които ти наговорих. Искам да се видим. Отседнали сме в хотел "Four Seasons". Стаята ми е 709 на седмия етаж. Ще съм там до 10ч. сутринта".
Чета съобщението отново и отново, опитвайки се да проумея написаното. Сърцето ми блъска яростно в гърдите. Знам че няма скрит подтекст. Мъж като него не се влюбва и не си пада по връзките. Единствено търси лесен секс. Сам го каза няколко пъти докато бяхме заедно. А и аз не исках друго. Просто се намерихме в перфектното време, за да си помогнем, макар че си нямам представа какъв му е проблемът и защо го прави.
Потънала в мисли и спомени за божественото тяло на Джеон Джънгкук, дори не осъзнавам кога се е съмнало. Вече не мога да стоя в стаята си.
Изкачам от леглото и отварям със замах гардероба. Изваждам бежов пуловер и сини дънки. Реша косата си и я връзвам на стегната конска опашка. Обличам се набързо. Нахлузвам черните си маратонки и намятам черното си кожено яке. Грабвам малката си чантичка и изхвърчам от стаята. Оставям кратко съобщение на приятелките си, че излизам и не знам кога ще се върна. След това хващам първото такси и казвам на шофьора името на хотела, в който е отседнал Джънгкук.
• • •
Озовавам се пред огромна сграда в центъра на града. Тялото ми трепери. Взирам се в стъклената постройка и преглъщам мъчително. Все едно в гърлото ми е заседнала буца.
Мятам няколко банкноти на шофьора и излизам. Едва карам краката ми да се движат. Влизам във фоайето и ченето ми увисва до земята. Гледката е неописуема. Разклащам глава. Трябва да се концентрирам. Мъжа, за когото не мога да спра да мисля, ме чака горе.
Отправям се към асансьорите в дъното. Натискам копчето и пъхвам ръцете в джобовете на якето си. Той се спуска за секунди от седмия етаж до партера и за пореден път оставам смаяна. Металните врати се отварят с проскърцване и се озовавам лице в лице с Ким Техюнг. Кафявата му кога, която се вие на небрежни кадрици от няколко месеца, покрива част от лицето му. Носи обикновен пуловер (най- вероятно струващ повече от всичките ми дрехи взети заедно) и черни дънки. Умората е изписана на лицето му. Вдига очи към мен и се усмихва, когато ме разпознава.
