Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 18 ⋆ˊˎ-

Ослепително горещи сълзи бодяха по роговиците ми, докато се борех срещу безпомощността на ситуацията и метала, който ме свързваше тук. Беше безполезно. Знаех, че е безполезно, но бурната разочарована енергия ме прониза.

Принудих се да се успокоя. Затихнах, притискайки се към парапета. Забавих треперещите си вдишвания, докато вече не ми се дишаше. Преброих ударите на сърцето си, докато бързото му темпо вече не гърмеше в ушите ми.

Главата ми далеч не беше ясна, но пресявах мислите си, за да потърся някакво решение. Примамването на някой пиян непознат тук беше последното нещо, което исках да направя и затова реших да запазя виковете за краен случай.

Пръстите ми опипваха задния ми джоб. Ако можех просто да стигна до мобилния си телефон може би щях да се обадя на Ели. Китките ми се извиваха, доколкото ми позволяваха белезниците. Веднага щом го извадих, той се изплъзна от пръстите ми и се плъзна на земята, отскачайки през последните няколко стъпала.

Кълнах се доста силно, но заради затворената врата и музиката, която се чуваше из къщата се усъмних, че някой ме чува.

Ритнах стената с пета и измърморих няколко думи през стиснати зъби, внимавайки да не изпусна ключа, който изгаряше металния си вкус в езика ми.

Защо изобщо оставих Ели да ме накара да дойда на това глупаво парти?

И абсолютно най - лошата част от всичко беше, че имах ключа точно тук между зъбите си, но той беше практически безполезен, освен ако не успеех да го взема в ръцете си. Още веднъж проклех Маверик и направих почти едно от най - глупавите и отчаяни неща, които можех да направя.

Вероятно бях гледала твърде много шпионски филми, но в този момент бях готова да опитам почти всичко. Взех ключа между устните си и положих брадичката си на рамото, преди да разтворя длани.

На три оставих ключа да се изплъзне покрай устните ми и да падне. Беше прекалено тъмно, за да се види, но чух глух звън, когато ключът отскочи от парапета и се свлече по стълбите.

Псувах още. Удрях китките си в парапета, опитвайки се да се освободя, въпреки че добре знаех, че това е пропиляно усилие. Прехапах вътрешността на бузата си, за да не изскочат сълзи.

Въздъхнах, страхувайки се от несигурността какво да правя. Започнах да викам. Със сигурност бях стигнала до отчаяни мерки.