Вече наполовината изгнили листа се бяха сгънали под кецовете ми. Цялата гора беше потънала в морска мрачност. Залязващото слънце прорязваше мрака, помагайки ми да различа гърба на якето на Маверик и следата, която уж следвахме.
Нямаше да ми каже какво правим навън сред гората. В началото той вървеше бавно, като периодично проверяваше през рамо, за да се увери, че се справям, но скоро загуби всякаква загриженост за мен и просто вървеше по пътеката с нетърпеливо желание да стигне до тази тайна дестинация.
Знаех, че тази покана е от съжаление. Той можеше да каже, че напоследък нещо се случваше с мен и разбира се наистина имаше. С Ели изобщо не бяхме говорили след спора ни и не очаквах това да се промени скоро. Той не каза нищо за това, но бях почти сигурна, че Маверик ме хвана да се промъквам, за да се наплача в момичешката тоалетна миналия вторник.
- Това ли е частта, в която ми казваш, че съм единственото момиче, на което някога си показвал тайното си скривалище? - дразнех го, но гласът ми отсъстваше от лекодушния хумор, който обикновено проектирах. - Не се събудих тази сутрин, мислейки си, че ще участвам в най - новия скапан тийнейджърски романс.
Той не ми спести кратък поглед през рамо и чифт повдигнати вежди, преди да се наведе, за да премине под един клон.
- Всъщност първото момиче, което доведох тук беше Али Андерсън и нещата не завършиха добре. Съмнявам се, че ще успеем да надхвърлим това, Ангел, но съм готов да опитам, ако и ти си.
Улових внушителната му усмивка и завъртях очи в отговор, скривайки леката си усмивка, когато се обърна към мен.
Когато стигнахме до дестинацията си, слънцето се отдалечи далеч, а здрачът не ни остави нищо освен слаб блясък. Беше достатъчно светлина, за да се види импровизираната камина, която бе вкопана в земята и мръсната пейка, която седеше на няколко метра от нея. Счупен охладител беше пъхнат между дърветата. Маверик се обърна към мен с протегнати ръце и горда усмивка.
- Какво? Да не би да искаш да седим тук, разказвайки си призрачни истории? - попитах с подигравателен тон.
- Външния ти вид е достатъчно плашещ, така че мисля, че ще се оправим и без тях.
Отказахме се от седенето на пейката (може би, защото изглеждаше, сякаш се разпада) и Маверик опъна плетено одеяло върху слоя листа. Той седна и аз неохотно го последвах. Щеше да ми е много по - добре, ако просто се придържахме към колата и прекарахме остатъка от нощта безцелно шофирайки
VOCÊ ESTÁ LENDO
Pusher || Bulgarian translation
RomanceПродаването на дрога не е точно този вид извънкласна дейност, която Анжелика Мур би искала да бъде включена в нейните кандидатури за колеж, но когато оскъдната заплата на майка ѝ вече не може да им стигне до края на всеки месец, Анжелика осъзнава, ч...
