Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 32 ⋆ˊˎ-

- Може би трябва да се подстрижа. - размишлявах аз, държeйки кичурите си, така че да висят до раменете. Дръпнах краищата. - Може би просто трябва да обръсна цялата си коса.

- Без съмнение ще бъдеш най - секси плешивата мацка, която познавам. - каза Ели без дори да си направи труда да вдигне поглед от иглите си за плетене. Тя беше легнала по корем на леглото си, подпирайки се на лакти. Карикатурните котки,  които бяха отпечатани върху чорапите на коляното ѝ се клатушкаха напред - назад, докато  риташе с крака.

Изходните изпити най - накрая приключиха, като последният ни се проведе тази сутрин и ни оставиха остатъка от деня като почивния ден, докато учителите приключваха с всичките си документи за срока. Естествено това беше чудесно оправдание да си вземем млечни шейкове и да се върнем в къщата на Ели, за да се помотаем.

Стаята ѝ беше изключително розова. Тя никога не е имала възможността да пребоядиса или замени мебелите, които майка ѝ е избрала в ранните ни училищни години, а дори тогава те бяха преждевременни за нейната възраст. Оттогава Ели беше отделила време да прикрие лепкавия декор с някои свои лични вещи. Лентови плакати измазваха стените, миниатюрен модел на Слънчевата система беше окачен на тавана, а цялото съдържание на килера ѝ бе разхвърляно по пода.

Каишката на дантелен розов сутиен беше закачена на ъгъла на нейното суетно огледало, на което се възхищавах. Погледнах покрай собственото си отражение и се съсредоточих върху нейното, наблюдавайки методичния начин, по който тъчеше преждата.

Мисъл прекъсна нейното ръкоделие и тя го пусна пред себе си и се просегна през юргана си, за да бръкне в чантата ми. В опита си тя почти я събори от ръба на леглото.

- Донесе ли някакви филми? Изминаха векове, откакто имахме момичешка вечер, а аз сериозно жадувам за пуканки и някоя романтика.

- Гледахме „Тетрадката” преди два дни.

Ели завъртя очи.

- Казах момичешка вечер. - каза тя с възмутена въздишка. - Започнахме този филм веднага след училище, така че не се брои.

Дотътрих се до нея на леглото точно когато тя извади черна кожена книга от чантата ми. Книгата на Маверик.

- Имаш нов дневник?

- Ъъъ, не. Отказах се от писането на поезия за известно време. - казах, изстъргвайки една бърза лъжа. - Открих това в училище. Имам намерение да го оставя в „Изгубено - намерено”.