Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 24 ⋆ˊˎ-

Колкото и да настоявах, че мога да дойда сама на купона, Маверик отказа да ми даде адреса. И така ето ме тук, надничайки през щорите и чакайки онази машина за смърт, която той наричаше камион. Но нека погледнем от добрата страна! Ако Маверик ни убие тази вечер в някаква нелепа автомобилна катастрофа, нямаше да ми се наложи да изтърпя тази нощ с него, Соломон и Дъки, които са надвиснали над мен.

Никога не бях ходила на парти в Белвил, но реших, че трябва да е поне малко по - хубаво от тези в Дейтън. Точно и заради това този път облякох рокля вместо дънки. Бях се преборила с косата си, оставяйки я на хлабави къдрици и прекарах повече от пет минути в гримиране. И разбира се, проверих три пъти дали лютивият спрей на Ели е безопасно пъхнат в чантата ми.

По - голямата част от тази подготовка беше без нерви. Трябваше да прекарам съботната си почивка учейки и гледайки филми в Нетфликс, но ето ме тук натрапчиво проверявайки телефона си, докато Маверик не спря до къщата ми.

Мама беше нощна смяна тази вечер, така че заключих ключалката на излизане и се опитах да не изглеждам прекалено нервна, докато се приближавах до камиона на Маверик. Той беше свалил прозорците, слушайки още една рок песен, с която не бях запозната. Качих се в колата, побутвайки торбата пред краката ми с маратонката си.

Децата в Белвил може да са достатъчно богати, за да се удавят във вана с най - хубавото шампанско на татко, но това все още не беше достатъчен стимул за мен да нося токчета.

Когато погледнах към Маверик, той беше облечен с типичната си комбинация от тъмни дънки и стара черна тениска. Предполагам, че всъщност нямаше смисъл да прекарвам толкова време в подготовка.

Той запали камиона и тръгна по пътя, минавайки ограничението за скоростта, докато минавахме през страничните улици. Може би не кара безразсъдно, за да се опита да ме изплаши. Може би просто иска да умре с млада и трагична смърт.

Той ме погледна и регулира копчето на радиото, намалявайки силата на звука, но въпреки това все още трябваше да надвиква музиката.

- Облече се така, за да впечатлиш мен или заради онези момчета от Белвил? - попита той с дразнеща усмивка опъната по лицето му. Завъртях очи и не си направих труда да отговоря. Започнах да съжалявам за ниската кройка на тази рокля.