Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 0 ⋆ˊˎ-

Барабаните потупваха в лек и неспокоен ритъм по избледнялата тухла, но едва ли бяха достатъчно силни, за да прикрият стененето на Данте, докато още един юмрук се забиваше в червата му.

Барабанистът беше слаб момък кожа, кости и издълбани бузи, но все пак имаше известна твърдост в него, докато стоеше и надничаше зад ъгъла, за да провери за любопитни очи. Косата му беше разрошена бъркотия от мръсно русо до вида, който можеше да изглежда като всеки цвят в правилната светлина. Очите му бяха уморени и леденосини, контрастиращи от тъмните кръгове отдолу.

Името му беше Соломон, но повечето хора го наричаха Стикс.

Само на няколко метра отдясно бяха двамата му най - добри приятели и последната им жертва. Дъки държеше едната си дебела ръка върху рамото на момчето, приковавайки го към стената и нанасяше периодични удари с другата. Името му придаваше някаква причудлива лекота, но в най - добрия случай беше иронично.

Той беше най - големият от групата с широки рамене, квадратно лице, хлътнали очи и бъркотия от къдрава коса. Носът му беше малко изкривен от това, че беше счупван твърде много пъти. Дъки се прибираше с окървавени кокалчета, откакто започна гимназията и продължи тенденцията си и в последната си година.

Дъжда от удари в стомаха на Данте продължи, докато не изкашля силна кашлица. Последното момче вдигна ръка, давайки знак на Дъки да спре. Цигарата му беше държана между двата си пръста. Той изтупа пепелта от нея, преди да тръгне напред.

Мастилената му коса беше издигната под странен ъгъл от прекаленото много прокарване с ръце през нея. Тениската на Роулинг Стоунс, която носеше, беше свободно прилепнала, но със скъсани ръкави и разкъсан плат наполовина до средата, давайки шанс на слабата му атлетична форма да бъде достатъчно очевидна. Устата му се наклони настрани в подигравателна усмивка.

Маверик Уиър.

Той опря ръце точно над коленете си и се наведе до нивото на очите на Данте. Собствените му очи зачакаха момчето зад нишките на тъмната му коса.

- Готов ли си да говориш вече? - гласът на Маверик беше тих и гладък, почти очарователен, но с отчетлив ръб. - Едно име и всичко това ще приключи. С кой сключи сделка зад гърба ми?

- Вече ти казах - нямам име. Срещнах се с момчето на някакво парти до кея. Аз . .

Маверик кимна кратко на Дъки и друг юмрук се стовари здраво в червата на Данте, спирайки дъха от него. Той се отпусна, но Дъки имаше достатъчно сила в едната си ръка, за да го държи изправен.