Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 27 ⋆ˊˎ-

- Какво правиш?

Бял горещ страх се инжектира във вените ми от звука на гласа на Маверик, парализирайки ме на място. Клекнах пред отвореното му чекмедже, а малката черна книга все още беше стисната в ръцете ми.

Думите му отекнаха в тишината придружени само от звука на собственото ми гърмящо сърце, но докато слушах гласа му, възпроизвеждайки го в съзнанието си като счупен запис, разбрах, че не е обвинителен, изпълнен с ярост или някое от нещата, за които си го представях.

Той просто беше сънлив и малко объркан. Тонът наподобяваше детски. Еднократно разтърсващо дишане излезе от дробовете ми и аз принудих чертите си да се отпуснат.

- Търся Адвил. Сутринта ще ти потрябва.

Той прие лъжата без съмнение. Беше прекалено назад в леглото, за да го видя от коленичилата си позиция, но го чух да потъва обратно твърде пиян в матрака, за да разбере, че търся на напълно грешното място лекарствата за болка.

- В банята е. - измърмори срещу възглавницата.

Дискретно пъхнах книгата в чантата си и затворих чекмеджето с крак. Примижах срещу суровите флуоресцентни светлини на банята му, мъчейки се да се ориентирам в шкафа с лекарства, но в крайна сметка успях да намеря хапчета с подходящ етикет. Оставих ги до водата, която му бях донесла по - рано. Маверик ме хвана за китката, преди да успея да се измъкна.

- Навън е толкова студено. - каза той. Отчаянието проряза сънливостта на гласа му и се просмука в топлината на докосването му. Устните му бяха едва разтворени, сякаш искаше да каже толкова много повече, но просто не може да намери думите.

- Знам. - нежно разхлабих пръстите му и се изплъзнах от хватката му. - Ще облека яке.

Това беше откровена лъжа, но сякаш го успокои достатъчно, за да се отпусне отново във възглавницата си. Оказах се заклещена до леглото му, наблюдавайки начина, по който миглите му се спускаха нагоре и надолу с бавни примигвания, отчаяно борейки се да остане буден.

- Побъркваш ме. Знаеш ли това? Правиш ме абсолютно луд. - измърмори точно преди очите му да се затворят.

Измъкнах се от къщата, преди да има шанса да се събуди отново. Комбинация от вълнение и безпокойство се завъртя в гърдите ми и преследваше сърцето ми с бързи темпове. Едвам дочаках да надмина първата къща, преди да се заровя в чантата си и да извадя кожената му книга.