Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 19 ⋆ˊˎ-

- Побързай. - оплака се Ели. - Монтгомъри ще ме убие, ако закъснея още веднъж.

Пренебрегнах коментара ѝ, все още ровейки в долната част на раницата си. Бях оставила дневника си тук преди обяд, но сега го нямаше никъде. Може би случайно съм го забравила под чина си по физика?

Или може би губех ума си от безпокойство, измисляйки си някакво оправдание, за да избегна следващия ми час. За да избегна Маверик.

Хвърлих последен поглед в малкото огледало на училищното си шкафче. Беше мръсно и надраскано, но не ми попречи да видя грозната синина, която красеше врата ми, когато дръпнах шала си. Ще мине известно време, докато успея да използвам коректор, за да го прикрия. Дотогава щях да нося много шалове, а косата ми ще седи спусната.

Постоянното напомняне за Маверик на врата ми ме караше да се чувствам неловко и то не само заради неясната заплаха, която ми остави последния път, когато говорихме. Когато Майлс се прибра с тях, той ги нарече любовни ухапвания, но това беше нещо съвсем различно.

Това се чувстваше по - скоро като заплаха сама по себе си. Или маркиране на територията си.

Пооправих плата и заключих шкафчето си, забързвайки след Ели. Знаеше, че съм уморена от Маверик, но не забелязваше последната му заплаха. Реших, че е по - добре, ако тя не знае. Имах нейния лютив спрей в чантата си през цялото време. Ако се случи нещо сериозно, щях да съм подготвена.

Влязохме в класната стая в последната секунда и аз потънах на стола до Маверик, молейки се проверката да приключи бързо, за да мога да се преместя до Ели. Беше понеделник, така че ако щеше да направи нещо, щеше да стане сега.

Маверик лениво рисуваше драскулки в полето на тетрадката си. Погледът му проследяваше ударите на писалката му, докато ми говореше.

- Не е твърде късно. - той се обърна към мен, а погледът му се насочи към шала ми. Кратка усмивка блесна на устните му.

Игнорирах го и извиках „тук”, когато господин Монтгомъри стигна до името ми, а след това незабавно се преместих до Ели. Не бих се уплашила. Не и от него.

Успокоихме се в типичната си рутина и аз се опитах да изтласкам Маверик от мислите си, но беше трудно със Соломон и Дъки, които ми пращаха многозначителни погледи от време на време. Изглеждаха малко нервни, но се засмяха, сякаш беше шега. Маверик беше съсредоточен и спокоен през цялото време.