-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 29 ⋆ˊˎ-

425 27 0
                                    

Отворих вратите водещи към двора, чувствайки се по - малко сигурна в решението си, когато седнах срещу Дъки. Той не вдигна поглед към мен, дори когато аз поздравих кротко. Седяхме в напрегната тишина и за първи път се надявах Маверик да се появи по - бързо.

Отне ми миг, след като Дъки започна да говори, за да осъзная, че говори на мен.

- Ще те убия, ако посмееш да кажеш на Сол, Мав или на който и да е друг какво знаеш. Имаш късмет, че Маверик има меко място за теб, защото ако зависеше от мен щеше да имаш счупена ръка, а не предложение за работа.

Дъки не притежаваше непринуденото сплашване или онзи измъчващ чар, който имаше Маверик. Той беше целият с груби ръбове и хаотичен гняв държан заедно от тънка обвивка. Думите му бяха достатъчни, за да ускорят пулса ми, но ако бях научила нещо през последните няколко седмици то беше как да поемам заплаха.

Присвих очи.

- Добре. - казах аз. - . . но ако нараниш Майлс по какъвто и да е начин ще те намеря и ще ти отрежа топките, а след това ще ги набутам толкова надълбоко в гърлото ти, че . .

- Хей, Анжелика! - Сол се обади отдалеч без да обръща внимание на напрежението между мен и Дъки. - Относно Шейн . . мислех си, че може би среща наистина би било много, но може вместо това просто един телефонен номер. Не е нужно да си говориш с него, а просто . .

- Не.

- Хайде де, Ангел. Просто . . 

- Не.

- Окей, какво ще кажеш за . .

- Не.

Сол изпусна стон, преди да се плъзне на масата. С крайчеца на окото си видях как Маверик се опитва да потисне развеселената си усмивка. Дъки беше мрачен и тих, както винаги.

Но не след дълго Соломон забрави всичко за мен,  когато зърна Мариса Итън. Е, по - скоро когато зърна задната част на Мариса Итън. Тя беше облечена в тесен чифт клин за йога, а именно такъв, който не оставяше много на въображението.

Той се стопи в масата, подпря брадичка върху ръцете си и изсвири ниска нотка. Някой ще трябва да изтрие лигавицата от лицето му, ако продължава с тази скорост, но виждайки как Маверик също беше изпънал врата си, помислих, че няма да е той.

- Сериозно? - казах с изкривено от погнуса лице. - Тя дори не е толкова привлекателна.

Pusher || Bulgarian translation Donde viven las historias. Descúbrelo ahora