Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 21 ⋆ˊˎ-

Минаха три дни, преди Маверик да направи следващия си ход.

Част от мен все още очакваше насинено око за всичките неприятности, на които го бях подложила, но открих, че Маверик е много по - гъвкав, отколкото първоначално си мислех.

Влязох в столовата заедно с потока от други гладни ученици, дърпайки грубия материал, който обикаляше врата ми. Бях свършила собствените си шалове, така че трябваше да прибягна до заемането от тези на Ели. Белегът оставен от Маверик все още беше твърде тъмен, за да се прикрие само с грим.

Майка ми не каза нищо по въпроса, но бях почти сигурна, че го забеляза. Не веднъж си пожелавах да мога да се пречупя и да ѝ разкажа всичко, което правя през последните седмици. В края на краищата тя винаги е била честна с мен, колкото и да я боли.

Но не можах. Знаех, че не мога. Въпреки всичко, което преживяхме, тя беше принудена да бъде силната, да прави жертви и да призовава непреодолима смелост. Беше мой ред да понеса част от тежестта макар и да усещах как майка ми се отдалечава все по - далеч при всяко безшумно хранене.

- Какво прави той? - попита Ели с отвращение в гласа. Носът ѝ се набръчка, докато се взираше към нещо. Проследих погледа ѝ.

Маверик привлече вниманието ми, когато се изправи от мястото си, преди да се качи върху масата. Дневник с кожена подвързия беше отворен и протегнат пред него, докато четеше думите с плавния си тон. Моят дневник.

Гласът му вече се носеше достатъчно силно, но когато повиши тон вече се чуваше от стена до стена в препълнената столова. За щастие повечето хора се интересуваха повече от обяда си, отколкото от ужасната ми поезия, но достатъчно хора бяха обърнали лицата си, за да се срещнат с думите на Маверик, карайки лицето ми да стане алено червено.

- От Анжелика Мур. - каза той. Усмивка покри устните му, когато ме видя да хвърлям обяда си и да се втурвам към него. Той все пак започна да чете.

Маверик не беше човек с безсмислено отмъщение. Той винаги имаше някакъв план. Нямах намерение да седя тук и да слушам как се подиграва с мислите ми по средата на столовата.

Когато Маверик за първи път видя дневника ми го нарече таен дневник и всъщност не беше много далеч от истината. Всичките ми тайни бяха изсипани в тези страници. Всичко, което не можех да кажа на Майлс, Ели или майка ми в крайна сметка бе написано в дневника под формата на поезия. Най - лошите страхове. Безсмислени мечти. Проблеми с парите. Моята бисексуалност. Баща ми. Всичко.