Събудих се заради биенето на звънеца. Виеше ми се ужасно много свят. Успях да видя уплашения поглед на Джънгкук който моментално щом се засече с моя стана от мястото си и излезе от стаята.
По дяволите всичко ми се въртеше толкова много че дори не можех да усетя краката си. Образите на хора и предмети ми се сливаха в момента ми се искаше просто да затворя очи и всичко това да спре.
Разбира се за удоволствието което изпитвах взимайки наркотици си имаше и цена... Това не беше първия път в който се чувствам така след употреба, но след като цялата тази болка отминеше всичко което следваше щеше да си заслужава.
Та бавно станах от стола си запътвайки се към коридора. Всички в стаята впериха погледи в мен, макар и тихи можех да доловя коментарите им по мой адрес и ако в монета не се чувсвах по този начин щях да им покажа, къде им е мястото и как трябва да ми говорят.
Излизайки в коридора бавно се отправих към мъжките тоалетни, но виенето на свят ми причини няколко залитания и спъвания. Точно преди да отворя вратата се блъснах в едно момче, като моментално се озовах на Земята. Изгледах го на кръв, но всъщност след като видях лицето му моментално изражението ми се промени.
Аз-Здравей Сокджин.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Той беше старият ми най добър приятел, но спряхме да общуваме след като разбра за наркотиците.
Джин-Господи Таехюнг не разбира ли, че това само ти вреди? Виж се на какво си заприличал. Харесва ли ти да бъдеш такъв? Аз-Не започвай отново. Вече се опита да ме откажеш от всичко това, но всъщност само се заблуждаваш. Далеч си от истината това не ми вреди това ми помага.
Той само се изсмя и ми помогна да стана, хващайки ме през кръста и тръгвайки на някъде.
Аз-Какво правиш? Джин-Помагам ти да отидеш до сестрата. Аз-И какво ще направи тази?Остави ме!
