💉☘addictive love☘💉

⛓5⛓

Те избягаха на някъде, а аз се върнах при Джънгкук който събираше разпляните си неща. Макар и да гледаше в земята можех да видя сълзите които се спускаха по лицето му. Наведох се до него слагайки ръката си на рамото му.

Неочаквано за мен той ме прегърна здраво заравяйки главата си във вратът ми. Аз отвърнах на прегръдката, като несъзнателно започнах да се усмихвам.

Кук-Благодаря ти толкова много.
Аз-Няма за какво да ми благодариш, не може те да се отнасят така с теб, а аз да ги оставя да продължават.

Аз се отделих от прегръдката, надигнах брадичката му и започнах да оглеждам лицето му за синини. След като се уверих, че няма избърсах сълзите му и отново го прегърнах.

Аз-Какво искаха от теб?
Кук-Бяха ми ядосани, защото не им пратих домашното по математика и получиха двойки.
Аз-Слушай ме внимателно от днес нататък ти обещавам, че няма да позволя на никой да те докосне.
Кук-Това означава ли, че ще бъдем приятели?
Аз-Разбира се.

Той се усмихна, а аз започнах да събирам останалата част от разпиляните му неща.

Аз-Какво ще кажеш да се чупиме за днес ми стига толкова училище.
Кук-Но ще ни пишат отсъствия.
Аз-Голяма работа, ще си вземем фалшиви бележки. Познавам човек който ги продава.
Кук-Но...
Аз-Няма, но хайде ще отидем у нас.
Кук-Ох добре.
Аз-Браво, само така те искам.

Та тръгнахме към нас като през целия път наблюдавах Джънгкук, който леко куцаше.

Аз-Боли ли те?
Кук-Нищо ми няма не се тревожи.
Аз-Сигурен.
Кук-Да, наистина.
Аз-А искаш ли да ти помогна?
Кук-Няма нужда.

Аз взех раницата му, макар и да не искаше да му помагам го направих.

Аз-Искаш ли преди да отидем у нас да минем през някой магазин да си вземем нещо?
Кук-Да, идеята ти не е лоша.

Та влезнахме в един магазин като Джънгкук отиде на щанда с желираните бонбони. Аз също взех някви газирани напитки и сладолед след което се отправихме към касата плащайки нещата, но когато видях колко пакетчета желирани бонбони е взел Джънгкук направо ми прилоша.

Изкарах ключът за вратата от задния си джоб след което поканих Джънгкук да влезе. Да си призная беше наистина разхвърляно.

Аз-Ъм нека отидем в стаята ми.
Кук-Сам ли живееш?
Аз-Може да се каже.
Кук-Хубава къща.
Аз-Малко е разхвърляна, но благодаря.
Кук-Не се тревожи и у нас е така.
Аз-Ти сам ли живееш.
Кук-За жалост не. Живея с родителите си и по големия ми брат.
Аз-Звучи готино.
Кук-Кое, че живея с родителите си или, че имам по голям брат?
Аз-Не знам, просто се опитвам да задържа разговора.
Кук-А какво ще правим?
Аз-Ами не знам, ти си ми на гости така че предложи.
Кук-Нека си напишем домашните.
Аз-Ох господи Джънгкук, шегуваш ли се?
Кук-Не напълно сериозен съм. Ако ги напишем сега после можем да правим каквото решим, а и докато съм тук може да се възползваш и да препишеш така че не виждам проблем.
Аз-Добре, пишем тъпите домашни след което гледаме филм.
Кук-Съгласен.