💉☘addictive love☘💉

💀12💀

Кук-Защо ме прегръщаш така?
Аз-Ами не може ли?
Кук-Не.

Той се засмя,а аз го прегърнах още по силно.

Аз-Правя го защото искам да ти покажа, че наистина те обичам и държа на теб. Точно това и ще ти докажа от тук нататък.
Кук-А съжаляваш ли, че ме целуна?
Аз-Не, за това никога не бих съжалявал.

Той се засмя и почервеня леко след което аз разроших косата му. Само това момче беше способно да ме накара да бъда толкова загрижен за някого.

Кук-Е какво ще правим този месец?
Аз-Все още съм на мнение, че трябва да отидеш да видиш родителите си.
Кук-Дори и да го направя ще дойдеш с мен, знаеш колко те харесва майка ми.
Аз-А аз харесвам как готви.

И двамата се засмяхме, но в това време влезе Джин.

Джин-Е момчета с останалите тръгваме. Вие няма ли да ходите някъде?
Тае-Иска ми се, но няма при кой да отида така, че аз съм тук.
Кук-Аз пък няма да го оставя сам, все пак някой трябва да го наглежда.
Джин-Съдейки по усмивките ви явно вече сте говорили и всичко е наред.
Тае-Повече от наред.
Джин-Е добре тогава приятно изкарване.
Кук-На теб също Джин.
Джин-И гледайте да не подпалите кухнята.
Тае-Ще се опитаме, но нищо не обещаваме.

Джин ни изгледа на кръв, след което  излезе от стаята.

Аз-Сега сигурно няма да спи спокойно заради нас.

Кук се засмя, но корема му изкъркори. Ето, че явно страхът на Джин започва да се  сбъдва.

Аз-Ходи ли ти се на ресторант?
Кук-Да, защо не.
Аз-Тогава се обличай и да тръгваме.

Джънгкук се оправи докато аз търсех някой близък, но добър ресторант.

Взехме си парите и ключовете след, което се запътихме на там. Времето вън не беше нито топло нито студено. Бих казал перфектно. Небето беше обсипано с безброй звезди тъй като слънцето отдавна беше залязло. Луната се отразяваше в красивите очи на Джънгкук, което го караше да изглежда още по перфектен от колкото е.

Хванах ръката му като преплетох пръстите ни. Той се усмихна леко, което накара и моята усмивка да изгрее.

Кук-Харесвам квадратната ти усмивка, но за жалост вече доста рядко я виждам.
Аз-Няма как да не я видиш в момента при положение, че ти си до мен.

Докато се усетя вече се намирахме пред ресторанта. Избрахме си един маса на втория етаж на терасата в ъгъла. Хубавото на този ресторант беше, че нямаше почти никой тук, което ми даваше възможност да се отпсуна напълно без да се притеснявам, че някой ще ни види.