💉☘addictive love☘💉

🌫7🌫

ГТ. Таехюнг

Мина месец от както с Джънгкук записахме песента. След по малко от час тя трябваше да излезе. Нямах търпение да видя крайния резултат. Надявах се, че на армитата ще им хареса.

Кук-Вълнуваш ли се?
Аз-Ами да, ти?
Кук-Много.
Аз-Сигурен съм, че крайния резултат ще бъде много добър.
Кук-Аз също.

Тази песен беше много важна за нас, защото имаше скрити съобщения в текста, неща които само ние двамата си разбирахме, клипът беше сниман на едно от любимите ни места, а в хореографията се включваше нашия поздрав, който си бяхме измислили преди доста време. Като цяло тази песен означаваше много за мен и за приятелството ни с Кук.

Кук-ИЗЛЕЗЕ!

Когато чух това се метнах до Джънгкук готов да видя какво се е получило. Да си призная наистина много ми харесваше.

Песента беше към края си, а очите на Джънгкук бяха насълзени. Прегърнах го леко, а той се усмихна.

Аз-Добре се справи заек, песента е страхотна.
Кук-Вече нямам търпение да я изпълним на живо.
Аз-Това ще се случи съвсем скоро.
Кук-Харесва ми да те виждам щастлив.

Аз не казах нищо, а само станах от леглото взимайки якето си.

Кук-Къде отиваш?
Аз-Да подишам малко чист въздух.
Кук-Нали няма да правиш нищо?
Аз-Не...
Кук-Сигурен?
Аз-Господи Джънгкук да сигурен съм спри да бъдеш толкова досаден.
Кук-Просто ме е грижа за теб Таехюнг, не искам отново да те загубя.
Аз-Знам и няма да позволя това да се случи.

Излезнах вън сядайки на една пейка под едно дърво близо до домът ни с момчетата. Запалих една цигара, но в това време някой се изтърси до мен.

Аз-Юнги хьонг какво правиш тук? Не бяхте ли на кино с Джимин?
Юнги-Бяхме, но на него му изникна "спешна работа ".
Аз-Гадно, е аз тръгвам.
Юнги-Никъде няма да ходиш, от кога пушиш? Защо не си ни казал?
Аз-Не започвай и ти...
Юнги-Искам просто да знам.
Аз-От скоро и не го правя често.
Юнги-И от колко скоро?
Аз-шест години.
Юнги-Мнoго скоро. Защо го правиш Таехюнг? Вредиш си на здравето.
Аз-Не може ли да престанете с това? Не съм на две, мога да решавам какво да правя и кое е правилно за мен.
Юнги-Прав си, съжалявам. Но отново ти казвам, по добре ги откажи.

Аз станах от пейката хвърляйки фаса в кошчето и отново запътвайки се към вкъщи, чудесно дори вън не можех да остана сам на спокойствие.