💉☘addictive love☘💉

⚫17⚪

Днес беше един от последните ми дни в които щях да си остана само с Кук. Други ден момчетата се връщаха макар и да имахме още седмица почивка. Трябваше да се възползвам от това и да прекарам максимално много време с Джънгкук. Очудващо днес аз бях станал преди него и можех да се насладя на това колко сладко изглеждаше докато спеше.

Усмихнах се и леко погалих косата му, която беше толкова мека, но и доста рошава. Минах с ръка леко по лицето му усещайки така гладката му и перфектна кожа. Спрях се на усните, те бяха толкова меки,червени...толкова сладки,може би най любимото ми нещо. Целунх го за съвсем кратко, като Джънгкук се събуди.

Аз-Добро утро заек.
Кук-Добро утро.

Той се надигна леко, а аз го придърпах към себе си, като така той се обелегна на гърдите ми.

Кук-Май днес си в добро настроение.
Аз-Доста добро.
Кук-И каква е причината за това? Да не би да има някакъв повод или нещо да се е случило?
Аз-Всъщност няма повод, причината за това е че се събуждам до теб знаейки, че си изцяло мой.

Този път Джънгкук беше този който се престраши да ме целуне, аз без да се замисля му отвърнах задълбочавайки целувката.

Кук-Какво ще правим ден? Останаха ни малко дни в които сме само двамата?
Аз-Всъщност отново имам една доста добра идея и съм сигурен, че ще ти хареса.
Кук-И каква е тя? Да не е пак ходене до някой басейн? Защото ако е това нямам проблем да си спечеля още един безплатен обяд.
Аз-Не, този път не е басейн. Нещо още по хубаво, дори и от безплатния обяд.
Кук-Тогава съм готов да чуя какво е то.
Аз-Защо да не се разходим из града, да посетим любимите ни места когато бяхме ученици? Ще седнем на любимото ни място и ще правим любимите ни неща. Ще се върнем назад във времето когато всичко това започна.
Кук-Явно наистина има нещо по добро от безплатен обяд.
Аз-Това означава ли да?
Кук-Разбира се, че да. Това ми звучи като най прекрасния ден който ще прекарам.
Аз-Е тогава нека ставаме за да се оправяме, защото иначе ще изкараме целия си ден тук, правейки нищо.

Та минахме през банята, преобялкохме се, ядохме нещо на бързо, след което тръгнахме този път пеша.

Хванахме ръцете си, като аз преплетох пръстите ни. Сложихме си маските за да не може да ни разпознаят, но всъщност и това не беше гаранция.

Дост от хората ни гледаха накриво, други пък с усмивка. Попринцип хорското мнение, не ме интересува, не виждах смисъл и да ме. Нищо не може да ме промени, ще бъда това което съм без да ме засяга нечие чуждо мение.