💉☘addictive love☘💉

💀13💀

Бяха изминали две седмици в които не бях вземал абсолютно нищо.Джънгкук беше изхвърлил всички наркотици и цигари които имах в себе си.Да си призная имаше моменти в които наистина исках да го направя, но само мисълта за Джънгкук ме спираше. А колкото се отнасяше за него реших да изчака да мине малко време преди да му призная чувствата си и да му кажа всичко , защото може би той щеше да си помисли, че отново мисля така заради наркотиците,а аз не исках да остава с грешни впечатления.

В момента го чаках да се прибере тъй като го накарах за няколко дни да отиде при семейството си, колкото и да не беше съгласен той. Тези няколко дни бяха най мъчителните в живота ми,на два пъти почти не се пречупи и не звъннах на дилъра ми. Никога до сега организмът ми не е бил напълно чист за толкова много време. Имаше моменти в които се чувсвах ужасно, събуждах се заради паник атаки или не само прилошаваше ми от нищото. Въпреки това наистина бих казал, че се чувствам по добре. Не мога да отрека, че желанието в мен да взема отново го няма, но правя всичко по силите си да се откажа от този вреден навик веднъж за винаги.

Бях толкова замислен, че дори не чух кога телефона ми се е развъннял. Когато видях името на Джънгкук изписано на екрана усмивката ми веднага изгря.

Аз-Хей заек какво става?
Кук-Пътувам на сам и съвсем  скоро ще бъда тук. Нали не си вършил глупости докато ме няма?
Аз-Не разбира се. Хайде връщай се по бързо, липсваш ми.

Джънгкук само се засмя и затвори. Реших да излезна малко в задния двор. Не знаех какво да правя за това си пуснах музика и почнах да пея. Това наистина ме успокояваше. Не знам колко време беше минало и колко песни бях изпял, но изведнъж усетих някой буквално да се хвърля в прегръдките ми. Щом погледа ми се срещнна с този на Джънгкук неописуема усмивка играя на лицето ми. Макар и за няколко дни ми липсваше ужасно много.

Кук-Таееее!
Аз-Радвам се, че се върна.
Кук-Явно доста съм ти липсвал...
Аз-Определено, беше скучно без теб.
Кук-Всичко беше ли наред докато ме няма?
Аз-Да само където нямаше кой да прегръщам вечер.
Кук-А ти как се чувстваш...

Усетих какво имаше предвид и веднага усмивката ми изчезна.

Аз-Ами очудващо добре, като изключим виенето на свят от времето на време, гаденето и паник атаките вечер.
Кук-Защо не ми се обади да се прибера.
Аз-Защото исках да прекараш малко време със семейството си. Винаги се занимаваш с проблемите ми имаш нужда от почивка.
Кук-Е в такъв случай съм отпочинал и готов да правим разни неща заедно.
Аз-Е какво ти се прави?
Кук-Ами не знам предложи ти...
Аз-Хайде отивай да се оправяш ще те водя на кино.
Кук-Супер.