💉☘addictive love☘💉

💀11💀

Ето че концерта свърши. Всички бяхме много изморени, но и щастливи. През цялото време дори не можех да погледна Джънгкук. Не мога да повярвам как щях да му кажа, че съм го направил заради наркотиците. Чувсвах се повече от ужасно. Сигурно щеше да ме намрази завинаги след като разбере.

Джин-Всичко наред ли е?
Аз-Не изобщо не е наред.
Джин-Какво се случва?
Аз-Губя единственото нещо което имам.

Неусетно очите ми се насълзиха.

Джин-Хей знаеш че може да ми се довериш.
Аз-Направих нещо ужасно.
Джин-Какво?
Аз-Преди концерта, отново взех.... отидох да си взема телефона...и тогава

Вече едвам сдържах възлите си. Ръцете ми започнаха да треперят.

Аз-Видях Джънгкук вътре той стоеше без тениска, не знам какво се случи нито пък как стана, но за секунди го бях притиснал до стената и го целунах. Не знам защо, но Джънгкук ми отвърна заради което нещата загрубяха и си позволих и други неща. За щастие Намджун влезе и ни прекъсна, ако не беше той не знам какво още щях да направя.
Джин-Мисля че просто трябва да говориш с Джънгкук.
Аз-ПРОСТО ДА ГОВОРЯ С НЕГО! ОСЪЗНАВАШ ЛИ, ЧЕ ГО ЦЕЛУНАХ САМО ЗАРАДИ ТЪПОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НАРКОТИЦИТЕ!

След като казах това вече всичко в мен рухна. Започнах да плача силно, а Джин ме прегърна.

Джин-За това ти говорех Тае, това само ти вреди...
Аз-Той ще ме намрази. Никога повече няма да иска да ме погледне. Ще го загубя.
Джин-Сигурен съм, че ако говориш с него и му обясниш по правилния начин ще разбере.
Аз-Страх ме е Джин. Страх ме е че ще го загубя.
Джин-Джънгкук знае колко държиш на него,няма да го загубиш.

Отделих се от прегръдката и избърсах сълзите си. Телефона на Джин се развъння. Той вдигна, след което ми каза да тръгваме към паркинга защото един бус ни чака.

Сега как щях да погледна Джънгкук в очите?

Та влезнахме в колата като аз седнах възможно най-далеч от Джънгкук. Опитах се да избягвам погледа му, но с периферното си зрение виждах, че той гледаше право в мен през цялото време.

Кук-Тае добре ли си?
Джин-Добре е не се тревожи.
Кук-Таее...

Направих се, че телефона ми звъни и за щастие стигнахме пред HYBE. Да си призная нямам си и на идея какво правим тук, концерта свърши не би ли трябвало да се прибираме?