💉☘addictive love☘💉

🌫6🌫

~• 5 години по късно•~

Кук-Хайде Тае, от десет минути се опитвам да те накарам да си подместиш мързеливият задник от леглото.
Аз-Джънгкук понякога съжалявам, че не се съгласих да бъда съквартирант с Джимин. Досаден си.
Кук-Джимин е с Юнги хюнг.
Аз-Тогава с Намджун.
Кук-Много добре знаеш, че дели стая със СокДжин.
Аз-ХОСОК!
Кук-Той честно си извоюва самостоятелна стая играейки камък, ножица хартия побеждавайки всички ни.
Аз-Тогава се изнасям на дивана.
Кук-Само така говориш, много добре знам, че не можеш без мен.
Аз-Нали все пак си моят наркотик, нещото към което съм пристрастен.
Кук-И нещото без което не можеш.
Джин-Извинете, че прекъсвам така приятният ви разговор, но по добре елате да закусвате. След час вие двамата трябва да сте в звукозаписното студио, а другите трябва да обсъдим нещо важно по бъдещ проект.

Та за тези пет години се случиха доста неща. В началото Джънгкук наистина ми помогна да забравя проблемите си заради което му бях благодарен, но след смъртта на баща ми нещата коренно се промениха. Започнах да взимам много силни наркотици и да се държа агресивно с всички. По този начин го отблъснах от себе си и до края на учебната година се правехме на непознати. Знаех колко наранявам Джънгкук така но се правех, че не ми пука. След завършването похарчих всички пари на баща ми за наркотици, но след като и те свършиха останах на улицата. Така случайно видях Джин в парка, обясних му как стоят нещатата, не очаквах, но той ми помогна. Каза ми че компания на име HYBE прави прослушване за нова група. Реших да се пробвам незнайно как ме одобриха още от първия кастинг. Месец след това групата беше сформирана като Джин също беше одобрен. Извикаха ни за да се запознаем и когато видях Джънгкук нещо в мен се преобърна. Още същата вечер го причаках. За пръв път от много време се разплаках, започнах да се извинявам и да му повтарям колко съм жалък и как съм го наранил. Очаквах да си тръгне, но той не го направи. Каза, че ще ми прости всичко ако му обещая да спра наркотиците, след което повтори думите от вечерта в която станахме най добри приятели.

Истината беше, че колкото и да се опитвах не можех да се откажа напълно. Но Джънгкук си мислеше,че бях започнал да ги опотребявам възможно най рядко и да взимам по малки дози,че отново бях преминал на по леки наркотици, там от където започна всичко. За жалост нещата не бяха така, беше ми неприятно, че го лъжа, но имаше моменти в които се нуждаех от нещо по силно, от нещо което наистина ще ми помогне. Това цялото напрежение на сцената, дните в които не спя и не ям заради тренировки... Не можех да се откажа от всичко просто ето така. Не се понасях за това , че лъжа Джънгкук, но за момента нямах друг избор.