💉☘addictive love☘💉

⛓3⛓

Часът по математика също започна. Учителката започна да обяснява скучните задачи, които никой тук не разбираше , е освен Джънгкук.

Погледнах към тетрадката му. Беше изписал всяко едно число толкова красиво и прилежно. Беше решил всяка една задача толкова старателно. Бях очуден как може една тетрадка да изглежда толкова добре. Особено щом ставаше дума за математика.

Аз-Защо се стараеш толкова?
Кук-Защото искам да имам хубави оценки.
Аз-Това ли е най важно за теб?
Кук-Важно е за бъдещето ми.
Аз-С една тетрадка не можеш да постигнеш нищо.
Кук-Но с това което пише вътре можеш.

Строгия глас на учителката ме изкара от транса в който бях изпаднал.

Тя-Ким, Джеон искате ли да кажете нещо и на нас? Защо не слушате? Да не би да си знаете всичко, че си позволявате да говорите в часовете ми? И двамата веднага на дъската, ще ви изпитам за оценка!

Джънгкук без грам притеснение излезе на дъската, докато аз гледах и не разбирах нищо.

Тя-Ким втора покана ли чакаш? Казах да излизаш на дъската!

Застанах пред голямата дъска поглеждайки към уравнението на Кук. Той го завърши и погледна със самодоволна усмивка учителката, която видимо се очуди, че е решил всичко вярно.

Тя-Добре Джеон, вярно е ще ти пиша шестица, но ако още един път те хвана да не внимаваш в часовете ми  излизаш вън с отсъствие.

Той се поклони сядайки на мястото си, а аз гледах нервно задачата надявайки се да ми се размине и да не получа слаба оценка защото това нямаше да се хареса на баща ми.

Г-жа-Това е елементарна задача Таехюнг, сядай си на мястото получаваш двойка.
Аз-Но..
Г-жа-Няма но. Ако внимаваше в часовете ми щеше да знаеш как да я решиш. Вземи пример от Джеон.

Тя написа двойката и в това време звънеца би. Как щях да се прибера вкъщи след това? Баща ми щеше да ме убие.

Сложих слушалките в ушите си и седнах на една пейка близо до нас. Има моменти в които наистина се чудя защо да не сложа край на живота си. Няма да липсвам на никого.

Та нямаше какво да отлагам повече. Рано или късно трябваше да се прибера. Изкарах нервно ключовете от джоба си и отключих вратата.

Аз-Тате прибрах се...

В това време се чу чупене на нещо от кухнята. Отидох да проверя какво се случва. Баща ми беше хвърлил една стъклена чаша право в стената.