Тази вечер не ми се спеше изобщо. Стоях на прозореца на стаята си палейки цигара след цигара. Не бях от хората пристрастени към тях и не пушех често, по скоро го правех когато искам да убия времето. Та погледнах часовника на ръката ми осъзнавайки че вече е станало 6 сутринта. Нямаше какво да правя вкъщи така че реших тази сутрин да отида по рано на училище.
Влезнах в банята взимайки си бърз горещ душ. Загледах се в огледалото изглеждах толкова жалък.
Влезнах в стаята ми обличайки някаква риза, като оставих най горните копчета разкопчани и някакви скъсани дънки. Напръсках се с любимия ми парфюм и тръгнах.
Бях се замислил за нещо заради което случайно се блъснах в някого, надигнах погледа си и видях, че това беше дилъра ми.
Аз-Съжалавам бях се замислил за нещо.
Той-Тъкмо идвах към вас.
Аз-Защо?
Той-Заради това.
Аз-Какво има в този плик?
Той-Трева.
Аз-Но аз не съм ти я поръчвал.
Той-Знам, приеми го като подарък.Погледнах го съмнително, но все пак я взех. Все пак беше безплатно,не бих отказал.
Та стигнах двора на училището, както и предполагах беше празно. Имаше само още едно момче, когато се загледах в него осъзнах, че това е Джънгкук. Реших да седна до него и да го подразня малко.
Започнах да се приближавам към него, но той не ме забелязваше, защото беше зает да чете нещо.
Аз седнах до Джънгкук, а той подскочи изпускайки тетрадката си. Започнах да се смея силно, а Кук ме погледна ядосано.
Аз-Хаха съжалявам заек, не знаех че се стряскаш толкова лесно.
Той не каза нищо, а просто взе тетрадката си и продължи да чете.
Аз-Ехо случайно да съм невидим? Защо не говориш с мен?
Мълчанието му леко започна да ме дразни заради което и взех тетрадката му.
Кук-Хей върни ми я!
Аз-А значи сега реши да говориш с мен.
Кук-Таехюнг дай ми я ще имаме тест по литература, трябва да уча.
Аз-Ученето е скучно, а и ти си умен, сигурно цяла нощ не си спал за да учиш.
Кук-Дай ми я, трябва да си преговоря всичко. Ако забравя нещо?
Аз-Ако забравиш нещо голяма работа, няма да стане нищо.Той се опита да си я вземе, а аз я дръпнах в страни.
Кук-Таехюнг моля те.
Аз-Не ти трябва, вече си знаеш всичко. Отпусни се малко, животът не е само учене.
Кук-Трябва ми.
Аз-Тогава стани и си я вземи.
YOU ARE READING
💉☘addictive love☘💉
FanfictionТаехюнг бе момче със зависимост от наркотиците, а Джънгкук ами той.... беше неговото спасение. А дали?