Humble devil

Глава 24

Няколко дни след случилото се двамата едва си говореха. Джемин се бе затворил в себе си и му отговаряше с половин уста, затова постепенно Марк спря да прави опити да говори с него. Сякаш общуването между тях стана най-трудното нещо на света. Марк не разбираше какво се случва и защо той го избягваше толкова упорито. Беше ли сбъркал с нещо? Какво беше направил, та той дори не го поглеждаше? Не смееше да каже или да направи нещо, страхувайки се, че Джемин ще го отблъсне по някакъв начин. Не мислеше, че би могъл да понесе това, затова стоеше настрана. Бяха постигнали някакво мълчаливо споразумение помежду си и Марк само го питаше как се чувства от време на време.

Когато дойде деня за изписването му от болницата, майката на Джемин не успя да дойде, тъй като я извикаха от работата. Наложи се Марк да му помогне и го болеше, че през тези минути Джемин не вдигна очи към него нито веднъж. Сякаш искаше да се свие още повече в себе си и да не го допуска толкова близо. Марк беше ужасен. Защо той се държеше така? Защо не говореше, защо се мръщеше, когато той беше наоколо? Нима бе сгрешил толкова сериозно? Искаше му се да го пита за причината, но не бе сигурен дали всъщност желае да я чуе.

- Изпъни повече ръката - каза тихо той, обличайки му якето. Навън времето бе сравнително студено и Марк не биваше да допусне той да настине. Джемин изпълни казаното и той успя да му сложи дрехата, закопчавайки я внимателно. Помогна му да се изправи, но Нана се отдръпна след това.

- Мога и сам - заяви тъмнокосият, макар да си личеше, че му е трудно.

Марк се примири и прибра останалите му неща в раницата си, сетне облече и своето яке. Когато излязоха в коридора, си личеше, че Джемин все още е слаб, но по някаква причина не му позволяваше да го доближи. Това ядосваше и натъжаваше Марк едновременно. Вървеше покорно зад него, загледан в гърба му и се питаше какво се е объркало. Никой от тях не говореше за онази целувка, макар и двамата да мислеха за нея. Марк усещаше нещо непознато в себе си, нещо се случваше със сърцето му и близостта му с Джемин караше стомаха му да се свива притеснено. Изпитваше все по-голямо желание да се навърта наоколо и да го вижда. Дори повече от преди.

Джемин се спря за момент, за да си почине. Марк също спря. Изчака да види какво ще направи той. Според лекуващия му лекар вече бе в състояние да се прибере и останалото щеше да се оправи от само себе си, но въпреки това Марк се тревожеше. Той винаги се тревожеше за него, без значение какви бяха отношенията им.