Humble devil

Глава 22

Марк бе легнал до него и двамата се гледаха вече от известно време. Джемин едва държеше очите си отворени, но въпреки това не заспиваше. Марк си помисли, че той изглежда невероятно. Дори не разбра как тази мисъл се прокрадна в ума му, но беше факт. Винаги му се бе възхищавал. Красотата на Джемин бе най-важното нещо на света. Той беше красив във всеки един смисъл. Неговият най-добър приятел.

Марк инстинктивно вдигна ръка и я сложи на бузата му, карайки го да се усмихне съвсем леко.

- Не ти ли се спи? - попита тихо. Вече бе станало късно и единствено светлината, идваща от прозореца, му помагаше да вижда лицето му. Не искаше да пуска лампите.

- Спи ми се.

- Заспивай.

- Не спирам да мисля за днес.

- Какво мислиш?

- Чудя се какво си направил.

Джемин хвана ръката му и я огледа. Беше почистил раните му, до колкото можа и сега поне не кървяха. Мина внимателно с палец върху кокалчетата му, а изражението му стана тъжно.

- Няма значение, Нана. Сега всичко ще е наред.

Тъмнокосият поклати глава и бавно се изправи до седнало положение.

- Съжалявам - каза след това. Марк също се надигна.

- Какво?

- Съжалявам, че заради мен правиш такива неща. Не искам да си навлечеш неприятности.

- Не се притеснявай за това, моля те. Спри вече. Пък и ти казах, че няма да оставя нещата така. Ако някой те нарани, трябва да си плати за това.

- Защо си такъв? - Джемин го погледна. Докато Марк го нямаше, сякаш юмрук стискаше сърцето му и не можеше да си поеме дъх. Защо Марк правеше това? Защо толкова упорито искаше да го върне на онези? Не можеше да си го обясни, но това караше сърцето му да бие по-бързо. Радваше се, че е толкова важен за Марк. Може би, ако знаеше, че е най-важният човек в живота му, всичко щеше да е толкова по-различно.

- Защото не мога да гледам как те боли, да знам кои са виновниците и да не направя нищо. Защото ти си последния човек на света, който заслужава да усеща болка.

Нана задържа погледа си по-дълго върху него и целият се изпълни с вълнение. Не му харесваше, че Марк е участвал в бой, но му се нравеше това, което чуваше. Сълзи избиха в очите му изведнъж и той сведе глава. Защо се чувстваше толкова зле? Бе ужасно близо до Марк, а сякаш ги деляха хиляди километри. Беше на ясно, че между тях не може да има нищо. Не искаше да го загуби като приятел. Това би било най-болезненото нещо.