Humble devil

Глава 16

Няколко дни по-късно всичко беше повече от добре. Джемин и Марк ходеха на училище заедно, а след като Нана се прибереше, кучето го чакаше с нетърпение. Беше хубаво да знае, че някой го чака по този начин вкъщи. След училище се разхождаха заедно с Рина, играеха в парка. Бяха й купили една оранжева топка, която тя с радост гонеше и после им я носеше. За Марк нямаше по-хубаво от това да вижда усмивката на приятеля си. А Джемин определено беше щастлив. Дори не знаеше как щеше да се раздели с Рина, след като тя се оправи напълно. Бе се привързал твърде много.

Един ранен следобед на Марк му се наложи да остане повече в училище за някакви допълнителни уроци. Джемин искаше да го изчака, но той го убеди да се прибира и да си почине, не искаше да му хаби времето. Вместо да се прибере, тъмнокосият се насочи към близкия парк. Беше минал през дома си, само за да вземе Рина и се върна обратно. Прекараха целия следобед там, той се смееше на сладкото й поведение, докато Рина махаше щастливо с опашка.

Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато той се опомни. Беше време да си ходи, имаше да учи за теста утрешния ден. Сигурно щеше да оползотвори това време в разговор с Марк по телефона, но все нещо щеше да му влезе в главата. Чудеше се дали приятеля му е свършил с часовете и му писа съобщение. Преди да тръгне, се загледа в хората в парка. Имаше и други, които разхождаха кучетата си, майки с бебешки колички, викащи деца и бащи, говорещи за работа по телефона.

Беше хубаво.

- Хайде - каза той и се изправи от пейката, а кучето го последва. Не получи отговор от Марк и предположи, че още е зает, затова нямаше да му досажда.

Не можеше да си представи и ден без него. Не знаеше Марк по какъв начин го вижда, но той от своя страна изпитваше нещо много силно. Криеше тези чувства от страх, че той ще го намрази. Не знаеше каква би могла да е реакцията му, не знаеше какво ще каже или ще си помисли той, но просто нямаше как да му признае. Минхюнг бе най-добрия му приятел и само мисълта да го загуби, го караше да полудява и да се отказва от идеята да му каже. Не, нямаше. Просто щеше да си мълчи и да изчака тези чувства да изчезнат. Щеше да се наслаждава на компанията му и да го гледа отстрани.

Лаят на Рина го изтръгна от мислите му и той я погледна.

- Какво има?

Кучето ръмжеше гневно и упорито лаеше нещо пред него. Джемин вдигна глава и се намръщи. Познати лица бяха пред него.