Humble devil

Глава 6

Марк се прибра късно, тъй като се помота още малко навън.

Отключи вратата и странната атмосфера в апартамента го лъхна. Веднага предчувства, че ще се случи нещо.

Очакваше да види Со Ра, щом влезе в кухнята, но остана изненадан. Баща му седеше на един от столовете със скръстени ръце на гърдите и явно го чакаше.

- Здравей - поздрави той тихо.

- Сети се да се прибереш, а? - въздъхна баща му.

Мъжът беше доста висок и набит, за годините си косата му още бе буйна, но изпълнена с бели кичури, които го правеха по-улегнал и мъдър.

- Какво? - Марк се напрегна. - Бях с Джемин до сега.

- Защо не се обади да кажеш, че ще закъснееш?

- Обадих се.

- Така ли? - той повдигна саркастично вежда.

- Да. Обадих се на Со Ра.

- Да - съгласи се баща му. - И ако не беше тя да ми каже къде си, щях да се притеснявам до сега.

- Ти се притесняваш? - чернокосия не можа да скрие учудването си.

- Разбира се - явно мъжа не схвана иронията. - Другият път ми се обади. Трябва да знам къде си.

- Сметка ли ми държиш?

- Марк...

- Мисля, че съм достатъчно голям, за да излизам без някой да ми ходи по петите.

- Мери си приказките.

- Или какво? Чак сега ли почна да ти пука къде ходя и какво правя?

- Не ми дръж такъв тон!

- Няма пък - тросна се Марк. - Нямаш ли някаква работа да вършиш? Винаги имаш нещо да правиш.

Момчето се насочи към стаята си, когато думите на другия го спряха на прага:

- Да - потвърди баща му с твърд глас. - Аз работя и се опитвам да те издържам. Това че ти си неблагодарен и не правиш нищо е друг въпрос.

Минхюнг само стисна челюст и продължи към стаята си. Затвори се и заключи вратата, опирайки се в нея. Защо ли си мислеше, че днес ще има хубав ден? Защо ли отново се бе залъгвал, че нищо няма да помрачи щастието му?

Хвърли раницата си на пода и седна тежко на леглото. Мамка му, как мразеше това място. Тези стени го задушаваха. А сега и баща му беше тук. Защо изобщо се бе прибрал? Со Ра му бе напълно достатъчна.