Humble devil

Глава 9

Навън се стъмни, а Марк все още не беше излязал от стаята. Джемин през цялото време стоя на дивана в хола и се опитваше да се разсейва с някакви предавания по телевизора.

Со Ра се върна с унило изражение след поредния неуспешен опит.

- Отново ли не отваря? - Джемин я погледна.

Жената кимна и остави подноса с храна на масичката пред него.

- Дори не казва нищо. Страх ме е за него - тя въздъхна дълбоко и хвана ръцете си една в друга отпред.

- Съжалявам, трябваше да дойда по-рано.

Джемин се чувстваше ужасно, задето не се досети на време. Знаеше, че приятеля му е уязвим без него, знаеше, че той рядко иска да говори за чувствата си и трябваше просто да дойде, когато го повика.

- Така или иначе, той няма да изяде това, поне ти хапни - помоли Со Ра и посочи към вкусната, вече изстиваща домашна храна.

- Не, благодаря. Не съм гладен - Нана й се усмихна мило. Как можеше да яде, при положение, че той се измъчва сам в стаята си?

- Моля те, ти също не си сложил залък в устата си днес.

- Наистина няма нужда. Благодаря ти.

Жената примирено кимна, а Джемин отново се облегна назад. Не знаеше какво да направи. Марк бе просто в другата стая, а сякаш на хиляди километри от него. Лошото предчувствие все още не го напускаше.

Чу някакъв звук и първосигнално наостри уши. Огледа се, но не забеляза никакъв източник на подобен шум. Не можа да си намери място, затова стана и се отправи към стаята на Марк. Забеляза, че е леко открехната и очите му се ококориха.

Побърза да хване дръжката и преди да може да се спре, отвори рязко.

- Марк? - повика го той, обхождайки стаята с очи. Нямаше никого.

Стомахът на Нана се сви болезнено. Какво ставаше? Къде беше той?

Прозорецът беше отворен и от предизвиканото течение, нещо изхвърча от бюрото на чернокосия и падна в краката на Джемин. Момчето се наведе и установи, че бе лист.

Вдигна го и се изправи, обръщайки го от другата страна.

"Ще те чакам"

Какво?

Позна почерка на Марк, обаче сякаш за момент ума му блокира. Какво значеше това?