Humble devil

Глава 25

След доста почивки и мърморене от страна на Марк, най-после успяха да стигнат до дома на Джемин. Кучето ги следваше покорно, като от време на време подскачаше около тях. Джемин не можеше да сдържи усмивката си, докато я гледаше, толкова се радваше, че я вижда отново.

По пътя не си казаха нищо друго, като се изключеше непрекъснато загрижения Марк, който не спираше да повтаря да си хванат такси, тъй като разстоянието било твърде много. Накрая Джемин не успя да го изтърпи и му се развика,  тъй като по някаква причина беше прекалено раздразнен. След избухването му Марк не продума повече и малко преди да стигнат до къщата му, на Джемин му стана гузно. Марк само се притесняваше за него и мислеше той да е добре, а от своя страна Нана му се развика. Сигурно другият се бе почувствал ужасно заради това.

Джемин му даде ключа за входната врата и го изчака, подпрял се на стената. Наведе се леко, за да погали кучето между ушите и след малко Марк вече бе отключил. Двамата влязоха вътре и събуха обувките си, сетне Марк почти го занесе до стаята му. Първо го положи да седне в леглото, а след това му помогна да се облегне назад, като оправи и възглавниците, за да му е удобно. Рина ги последва вътре, щом те влязоха и малко преди Марк да затвори вратата, отиде в стаята на Джемин и просто си легна на пода до леглото, мърдайки ушите си в различни посоки.

- Ще ида да усиля парното - съобщи чернокосият и изправи гръб. Тръгна към другата стая, но Джемин го спря:

- Марк - повика го той.

Минхюнг се закова на място и се обърна към него, изненадан, че той изобщо каза нещо.

- Да?

Джемин стисна юргана в юмруците си и сведе поглед. Не смееше да го погледне, чувстваше се виновен, че му се разкрещя по-рано. Марк не го заслужаваше. Но дори да го беше засегнал, приятелят му не показваше нищо такова в момента и въпреки това Джемин знаеше. Знаеше какво значи той за Марк. Ледът между тях стана непоносимо дебел и той трябваше някак да го разтопи. Да направи крачка към него, въпреки страха си.

- Гладен съм - изстреля накрая и вдигна очи несигурно.

Първоначално Марк не знаеше как да реагира и това го разколеба. После високото момче се усмихна леко.

- Добре - Марк кимна разбиращо и излезе от стаята.

Тази малка усмивка вдъхна на Джемин надежда, че той може би не го мрази. Може би не го беше отвратил до такава степен. Нарочно се бе отдръпнал от него. Мислеше, че с действията си онази нощ, то е отблъснал, че Марк вече не го вижда като приятел, а като нещо гнусно. Все пак не беше нормално най-добрия ти приятел да те целуне от нищото. Джемин можеше да каже, че е някаква шега или нещо подобно, но не си изкриви езика да изрече такава лъжа. Не можеше да го излъже.