Humble devil

Глава 2

Две години по-рано

- Хайде, идвай! - извика тъмнокосото момче и помаха енергично с ръка.

Приятелят му тичаше нагоре по улицата и наклонът го забавяше допълнително, обаче не се отказа.

- Ще закъснеем! - подвикна отново той, започвайки да нервничи.

- Идвам де, идвам!

Марк най-после спря задъхано пред него и тъкмо когато мислеше, че ще може да си отдъхне, високото момче го дръпна за ръката, хуквайки към училището.

- Краката ми сдават багажа! - оплака се той, следвайки го.

- Малко спринт сутрин няма да ти се отрази зле - засмя се другия.

- Мразя те, На!

Въпреки усилията си, двете момчета закъсняха за часа по математика и учителката им се скара, преди да ги пусне да седнат по местата си. Джемин се настани на чина си в средната редица, докато Марк се отправи към своя така наречен изолатор, последния чин близо до прозореца.

Времето навън беше мрачно, но нито това, нито лошите погледи на другите му правеха впечатление и той се опитваше да се фокусира върху черните облаци в небето.

През по-голяма част от часа пускаше забавни съобщения на Джемин, виждайки го как се подхилква тихо, спечелвайки си намръщване от госпожата. Накрая спря, тъй като не искаше приятелят му да го отнесе заради него.

Прекара остатъка от времето в скучаене, тропайки с пръсти по чина. Радваше се, че седи сам, едва ли беше способен да търпи някой до себе си, ако не е Джемин.

Часът най-после свърши и Минхюнг си отдъхна, облягайки главата си на ръката. Джемин побърза да стане от мястото си и седна до него, закачайки го с лакът.

- От къде ти дойде това на ума? - усмихна се той, имайки предвид едно от съобщенията му.

- Не знам - изхили се Марк.

- Защо се успа сутринта? Отново - Нана извъртя очи.

- Учих до късно.

- Да бе. Ти кого лъжеш? - Джемин започна да го гъделичка и високото момче едва не падна назад със стола.

- Добре де, добре! - предаде се той. - Четох, признавам!

- Какво чете пак?

- Книга.

- За всеки рожден ден ще ти подарявам поне две.