Humble devil

Глава 17

Марк не можа да се стърпи, понеже притеснението му идваше в повече. Час след като се прибра Джемин все още не му отговори, нито му се обади и имаше лошо предчувствие. Ако нещо се беше случило с най-добрия му приятел, нямаше да си го прости, че го е оставил и не е бил до него. Трябваше да провери какво става и да се увери, че той е добре.

Излезе от апартамента и хукна към къщата на Джемин. Може би всичко беше наред, може би той беше заспал, или пък се занимаваше с кучето, но нещо изглеждаше странно. Джемин винаги си гледаше телефона и трябваше до сега да му е върнал обаждането.

Обзет от силна тревога, най-после пристигна до познатото място. Беше задъхан и понечи да почука, когато вратата изневиделица се отвори преди това.

- Марк! - възкликна майката на Джемин, тя също имаше унил вид.

- Здравейте, г-жо На - поздрави той вяло. - Джемин тук ли е? Не ми вдига от известно време и...

- Не знаеш ли? - прекъсна го жената и Марк свъси вежди.

- Какво да знам?

- Джемин е в болницата.

Всичко в Марк се вкамени. Какво? Правилно ли чу?

- Моля? - той замига на парцали. - В болницата?

- Да. Тъкмо отивах натам, ще дойдеш ли?

Момчето едва съумя да кимне, толкова беше шокирано. Жената заключи входната врата и се отправи към малката кола, която беше паркирана отпред. Той се качи на пасажерското място, като в главата му се надигнаха купища въпроси. Какво се бе случило? Затова ли Джемин не му вдигаше?

- Какво е станало? - Марк събра сили да попита, докато пътуваха.

- Не знам - майката беше нервна, едва държеше волана, - обадиха ми се от болницата и казаха, че са го докарали в безсъзнание.

Марк стисна телефона си с ръка. Мамка му!

Пътят му се стори безкраен, когато най-после стигнаха до въпросната болница. Припряно слязоха от колата, но преди той да се затича към входа, нещо привлече вниманието му. Погледна встрани от себе си, до стената на сградата се беше сгушило познато куче. Рина. Марк се приближи, а животното се размърда и наостри уши, вдигайки глава. Зарадва се да го види.

- Здравей, момиче - каза той и я погали зад ушите. - Какво правите тук, а?

- С кучето ли си? - непознат глас изникна от някъде. Марк се сепна и се изправи, тъй като беше приклекнал и се загледа в новодошлия мъж.