Humble devil

Глава 19

Марк бе виждал тялото му не веднъж. Бяха най-добри приятели, много ясно, че имаше случаи, в които да видят телата си. Но сега истински се вбеси, когато забеляза синините по кожата му. Нещо в гърдите му се надигна и той не успя да го спре. Кой си позволяваше да наранява Джемин по този начин? Кой си помисли, че може да му причини болка и то без да си плати?! Марк стисна ръце в юмруци и се опита да контролира гнева си. По дяволите.

Джемин бе свел глава смутено, по някаква причина не се чувстваше удобно. Още повече се притесни, когато другият протегна ръка и докосна гърдите му леко.

- Нана... - поде тихо той. - Ужасно много съжалявам.

Джемин поклати глава.

- Не си виновен.

- Виновен съм, че не успях да те защитя - Марк срещна очите му. - Съжалявам.

- Стига. Не си направил нищо.

- Именно. Трябваше да бъда там.

Джемин усети как кожата му почна да гори на местата, които той докосваше. Силно се надяваше Марк да не премести ръката си от лявата част на гърдите му, тогава щеше да е загубен. Облече се набързо и навлажни устни.

- Къде е Рина? - попита Нана, колкото да смени темата.

- Пред болницата. Чака те.

Момчето се усмихна леко.

- Добре е, нали?

- Да, нищо й няма.

В следващите няколко часа нищо не се случи. Майката на Джемин се прибра по негово настояване, а Марк едва успя да убеди медицинската сестра, че трябва да остане в стаята. Никой друг не биваше да го вижда тук. Тя в крайна сметка му разреши, но с условието, че няма да й причини главоболия. Минхюнг настоя да спи на диванчето в другия край, но приятелят му беше твърдо против и сега двамата лежаха на леглото.

- Сигурен ли си, че ти е удобно така? - не спря да го пита той.

- Стига си повтарял едно и също - подразни се Нана и се доближи към него. - Удобно ми е.

Чернокосият само кимна.

- Може ли да ме прегърнеш? - помоли Джемин и отвори очи за миг.

- Разбира се.

Марк също се измести леко към него и сложи ръка на кръста му. Не искаше да му причини болка. В този момент си обеща, че ще намери виновниците. Обеща си, че ще им го върне тъпкано, задето Джемин сега го боли. Видя го как отново затвори очи и помилва нежно косата му. Той беше най-прекрасния човек на света и не заслужаваше да изпитва такава болка. Ако това се беше случило с Марк, нямаше да има никакъв проблем, но Джемин... Просто този инцидент го изкара от кожата му и той не се върна повече там.