Humble devil

Глава 8

Джемин вече доста време чакаше приятеля си на обичайното място. Оглеждаше се на всички страни, но не го виждаше да идва и започваше да се притеснява. Марк обикновено беше точен, което значеше, че нещо не е наред.

Оставаха още пет минути до началото на първия час и Джемин се отказа. Тръгна към училище с ясното съзнание, че вече е закъснял, но не му пукаше особено.

Бе опитал да звънне на Марк, но телефона му даваше, че е изключен. Лошото предчувствие веднага го обзе и не можеше да се отърве от мисълта, че е станало нещо лошо.

Както и предполагаше, закъсня за часа. Стоя за втория, но не успя да се принуди да се концентрира. Следващият час щяха да правят някакъв тест, но той дори не помнеше това.

Стомахът му се свиваше в болезнени спазми и това му помогна да разбере, че нещо наистина не е както трябва.

В едно от междучасията просто грабна раницата си и напусна стаята, после и училището.

Мамка му, мамка му!

Нещо му говореше, че трябва да побърза.

Тръгна да тича към дома на Марк, а сърцето му препускаше заедно с краката. Татуировката на кожата му се търкаше в дрехата всеки път, когато раницата се удареше в гърба му и му причиняваше болка.

Малко му олекна, когато най-после стигна пред вратата на апартамента. Не веднъж бе идвал тук и познаваше мястото. Изчака няколко секунди да си поеме дъх и тогава натисна звънеца.

Реакцията от другата страна му се стори доста бърза и Со Ра отвори вратата, заставайки на прага.

- Здравей - поздрави Джемин задъхано.

- Здравейте - отвърна вяло тя, личеше си, че нещо я тревожи. - Заповядайте.

- Колко пъти съм ти казвал да не ми говориш толкова официално? - той намери сили да се усмихне и мина покрай нея, събувайки обувките си.

- Да, съжалявам - жената сведе глава покорно и заключи след него.

Съдейки по тишината, в апартамента нямаше никой друг.

- Радвам се, че дойде - каза Со Ра след това и го погледна.

- Марк тук ли е? - попита Нана и се огледа, насочвайки се към хола.

- Да. Точно затова се радвам, че си тук.

- Как така?

- Не е излизал цял ден - жената погледна към вратата на стаята му и оклюма. - Дори не ми отговаря, когато го викам.