Глава 27

178 21 2
                                    

Когато обстнаовката малко се успокои, Марк го изчака да се нахрани напълно и отнесе подноса в кухнята, за да измие приборите. Нареди ги на сушилника, сетне напълни купичката на Рина с вода, бяха я купили малко след като тя стана официален член на семейството. Кучето стана от мястото си, пи малко, сетне отново си легна до леглото на Джемин. Свършил с малките си задачи, Марк се настани до него в леглото и сега двамата седяха сгушени един в друг.

Марк бе опрял гръб в рамката на леглото, преметнал ръка през раменете му, докато Нана отпуснато бе положил глава на гърдите му, прегърнал го през стомаха. Долавяше бързото биене на сърцето му и това го успокояваше до някаква степен.

- Какво правим, Марк? - запита Джемин след известно време. Никой от тях не знаеше колко дълго останаха в това състояние, но беше ужасно приятно.

- Не знам - призна си, милвайки гърба му леко, - но не искам да спира.

Марк за пръв път от много време насам се чувстваше цял. Сам не можеше да си го обясни, но сякаш това, което бяха направили по-рано, беше нещото, което липсваше в душата му.
Изгубеното парче в пъзела. Чувстваше се по-спокоен от всякога.

- И аз - отвърна Нана след секунди.

- Тогава да не го спираме. Може ли?

- Помисли. Това може да развали приятелството ни.

- Не искам да мисля за това.

- Но трябва - Джемин повдигна глава и го погледна. - Трябва да помислим и да го обсъдим добре.

- Какво има да обсъждаме? - въздиша той и хвана ръката, която беше на стомаха му. Премести я към лявата страна на гърдите си и я сложи там. Тъмнокосият долови бързото сърцебиене под дланта си. - Това достатъчно ли е?

- Не знам, Марк... - Нана махна ръката си и се надигна, като внимаваше да не прави резки движения. - Честно казано, бях подготвен, че ще ме отхвърлиш, ако разбереш за чувствата ми.

- Защо да те отхвърлям? - Марк също стана и го погледна любопитно.

- Защото не е нормално. Ние сме най-добри приятели, на всичкото отгоре и двамата сме момчета, а аз те харесвам и... Бях готов да приема реакцията ти, ако случайно научиш за това и ако искаш да спреш да говориш с мен.

- Но не е така.

- Именно защото не е така, не бях подготвен за точно това развитие на нещата.

Humble devilOù les histoires vivent. Découvrez maintenant