Глава 12

237 29 3
                                    

Двамата разговаряха, докато вървяха към дома на Джемин. През тези минути Марк осъзна, че не мисли за нищо друго, освен за него. Нана се засмя на нещо, с което стопли душата му и той се усмихна истински за пръв път от много време насам. Дори не внимаваше за какво става дума, просто се оставяше на думите на приятеля му да галят слуха му.

- Хей, чуваш ли това? - Джемин се спря на място и вдигна ръка, за да го накара също да намали крачка.

- Кое? - Марк се заслуша. Някъде наблизо се чуваше жално скимтене, сякаш животно беше ранено.

- Мисля, че има куче някъде тук - отбеляза Нана и тръгна устремено по посока на звука.

- Чакай, къде отиваш? - Марк побърза да го последва.

Завиха зад ъгъла и гняв плъзна по тялото на Джемин, когато видя случващото се. Три момчета биеха с пръчка беззащитно куче, което се опитваше да се измъкне. Единият го държеше с главата надолу за задните крака, вторият го удряше, а третият снимаше с телефона си. Смееха се така, сякаш им беше много забавно, което още повече разгневи Джемин.

- Ей! - извика им той. Макр се паникьоса. - Какво правите?!

Те погледнаха към новодошлите и не бяха особено очаровани.

- На какво ти прилича? - заяде се единия. - Този пес не спира да се навърта в квартала.

- Какво ви пречи кучето? - Джемин тръгна към тях ядосано. Грабна телефона на третото момче и го разби в земята.

- За кого се мислиш?! - единият скочи към него, но Марк го спря и хвана ръката му, с която той щеше да удари Нана.

- Предлагам да се успокоим - каза сериозно чернокосият. Само през трупа му щяха да докоснат приятеля му.

- От къде се взехте пък вие? - подметна друго момче раздразнено, все още държейки пръчката.

- А вие за кои се мислите? - Джемин се сопна. - Кой ви дава право да се гаврите така с живо същество?!

- Я не ми крещи - озъби му се единия и понечи да го удари.

Марк на мига реагира и сграбчи ръката му, извивайки я зад гърба му.

- Само посмей да го докоснеш - предупреди той и усили натиска.

Друго от момчетата замахна с пръчката към Джемин, но той я избегна и го фрасна с лакът в лицето. Той изтърва малкото си оръжие и тъмнокосият побърза да го вземе. Застана зад третия и го удари направо в слабините. Непознатият изпусна кучето, което изскимтя болезнено и се хвана за удареното място.

Humble devilDonde viven las historias. Descúbrelo ahora