Lovers

Глава 3

ГтА (гледна точка на автора)

Месеците минаха така неусетно на нашата Ейми.

Тя се сближи доста с Хари, Рон и Хърмаяни както и с не кой друг да е, а с Драко. Те двамата успяваха все някак да намерят нещо ново което да си кажат въпреки, че всяка вечер отиваха на астрономическата кула и си говореха с часове. Единственото което я разстройваше от време на време беше това, че Драко говореше толкова спокойно с нея когато бяха насаме и нямаше никой около тях, обаче когато беше около другите ученици той само я обиждаше заради това, че е от мъгълски произход и все намираше нещо ново с което да ѝ се подиграва. Тя самата не знаеше защо всяка вечер отново и отново отива на кулата. Въпреки, че знае, че и той ще е там. Просто Ейми се чувстваше някак сигурна когато си говорят.

Ето го и новият ден в "Хогуортс". Коледната ваканция скоро започваше, а Ейми търсеше професор Макгонагъл, за да може да да се запише в списъка за оставащите през ваканцията. Родителите ѝ заминаха извънредно по работа, а не искаше да остава у Бела за празниците, защото от както шапката я разпредели е "Слидерин" една от най-близките ѝ приятелки я отбягваше и винаги когато Ейми минаваше покрай нея и приятелките ѝ те започваха да си шушукат.

ЛтЕ
След може би 20 минути обикаляне успях да намеря професора.

- Професоре мога.... ли да..... с..е запиш..а в спис...ъка за оставащи..те - казах аз много задъхано от цялото обикаляне

- Да, разбира се! Как така изведнъж промениха решението си

-Родителите ми трябваше да заминат по спешност извън града.

- Добре. Няма проблем - и ми подаде пергамент и перо. На пергамента нямаше повече от двадесет имена и аз различих само две, а именно тези на Драко и Хари. Не знам какво ми ставаше, но покрай тях се чувствах различно. Записах си името набързо и върнах пергамента на професора. - Благодаря Професоре, аз ще тръгвам.
Тръгнах бързо по коридора и се сблъсках с Хърмаяни.

- Хей къде си се замечтала? - попита тя

- Оу извинявай просто се замислих за нещо.

- Както и да е.. Искаш ли да дойдеш с мен, Хари и Рон да посетим Хагрид?

- Да разбира се.
Отидохме до колибата му, той отвори и изглеждаше много притеснен.

- Ох деца! Вие ли сте. Изплаших се. Сега не е времето да ме посещавате. Имам много важна работа. - каза той доста притеснен.

- Каква е тази работа Хагрид? - попита Хари

- Ами.... - позамисли се - обещавате ли да ме казвате на никой?

- Добре? - казахме в един глас.
Влязохме вътре и беше наистина много топло. Той гледаше камината непрестанно, а ние се настанихме на огромните му столове. Въпреки топлината беше много уютно. Хагрид взе готварски ръкавици и извади нещо много голямо от средата на камината, и го остави на масата.

- Хагрид ще обясниш ли какво е това. - попитах аз дърпайки се леко назад.

- Това е...

- ДРАКОНСКО ЯЙЦЕ - изкрещя Рон без да оставя възможност на Хагрид да обясни - От къде го взе? Те не са ли забранени?? - заля го с въпроси Рон.
Преди да може да отговори на който и да е въпрос, Хагрид се загледа в яйцето. Като пали черупката се мърдаше. Така и беше. Започнаха да падат малко по малко парчета. От яйцето излезе едно чаровно малко драконче което погледна леко към Хагрид.

- Ето вижте то познава майка си. - каза с гордост - ъъъ деца познавате ли го - и посочи плахо към прозореца.
Там седеше не кой да е, а Малфой. Аз Хари, Хърмаяни и Рон побягнахме към замъка. На входа вече ни чакаха професор Макгонагъл и Малфой със самодоволна физиономия.

- Как може да сте навън след вечерния час. Как сте се измъкнали?? - погледа ѝ направо ме убиваше - и петимата сте наказани. Довечера в осем да сте пред входа на училището. Лицето на Драко веднага почервеня.

- Защо и аз та нали тези ходиха да си играят накъде си с някакви дракончета. Баща ми ще чуе за това.

- Господин Малфой и вие бяхте навън след вечерния час.
Драко продължаваше да си мрънка нещо под носа.

След вечеря отидохме на входа на училището и там ни посрещна Филч, училищния пазач. Той ни заведе до колибата на Хагрид и доста се учудихме от това. Драко и Хари си разменяха начумерени погледи през цялото време като се стараеха да са около мен, все едно трябва аз да видя как се карат или нещо такова. След като стигнахме разбрахме, че трябва да търсим следи от кръв на еднорог, защото имало някакво същество което изпивало живота от клетите създания. Влязохме вече в гората. Вървяхме по една много дълга и тъмна пътека след което стигнахме до едно разклонение.

- Така сега ще се разделим. Хари Драко Ейми тръгвате наляво, а аз Хърмаяни и Рон надясно.

775 думи без авторската бележка.

Съжалявам за кратката глава. Обаче имам много идеи и глави ще има по-често.

Споделете мнението си в коментарите.
Това е от мен чаоооо❤️❤️