Lovers

Глава 10

ГтЕ
Вече се връщахме обратно към стаята по отвари, защото се бяхме разбрали да се чакаме там. Когато влязохме обаче там обстановката беше повече от напрегната. Фред и Боб седяха в единия край на стаята и се чудеха как да се намесят със ситуацията между Панси и Блейз.

- И КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН ДА СЕДЯ И ДА ТЕ ОСТАВЯМ ДА МИ ПЛАЧЕШ НА РАМОТО СЛЕД ТОВА КОЕТО КАЗА ЛИ? - крещеше Блейз нервно на Панси.

- А ТИ КАКВО ОЧАКВАШ. АЗ ДА СЕ НАПРАВЯ, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД ПОНЕЖЕ ВМЕСТО ДА ГОВОРИШ С МЕН ТИ РЕШИ ДИРЕКТНО ДА МИ ИЗНЕВЕРИШ! - Панси му отвърна и тръгна да хвърля една гъба по него, но аз хванах ръката ѝ и я спрях. Тя само ме изгледа злобно. Дръпнах я за ръката и я изкарах от стаята.

- Какво си мислиш, че правиш? - попита ме приятелката ми все така нервно

- Тръгвай към стаята ни. Там ще ми обясняваш защо вместо да говорите като нормални хора си крещите и се замеряте. - отговорих ѝ и я заведох към стаята ни. Седнахме на нейното легло и тя започна да ми обяснява.

- Той започна.

- С какво по точно?

- Той започна едва ли не да ме изкарва мен виновна за раздялата ни. Защото не съм му била казала, че не изпитвам нищо към към него. С това се опита да ме накара да се чувствам зле или нещо такова. А най-лошото е, че успява. - започна тя с насълзени очи

- Хей няма да плачеш. Казах ти. Не му се оставяй, а вместо това отиди и заговори  Хърмаяни. И поне се опитайте да се понасяте. - окуражих я, а в отговор тя се усмихна и стана червена като домат.

- Какво стана докато седяхте с Драко в стаята. Говорихте ли? - разказах ѝ за днес, както и за вчера, защото ме знаеше какво се е случило. - Уау това е странно от негова страна. Просто уау. - поговорихме си още малко и си легнахме.

На сутринта станахме и се оправихме набързо. Аз си облякох униформата и една зелена карирана пола. Панси ме погледна.

- Уау необичайно за теб. Попринцип си с онзи скучен черен панталон, защото мислиш че полите не ти отиват.

- Ами не знам. Днес реших да разнообразя. Защо зле ли изглеждам? - попитах отчаяно приятелката си.

- Не. Изглеждаш. Невероятно. Тъкмо ще си отиваме. - отговори тя като извади подобна на моята пола. Облече се набързо и слязохме на закуска. Седнахме както обичайно. Засякох погледа си с този на Фред. Той ми се усмихна нежно както и аз на него.