Глава 16

176 10 3
                                        

ГтН (Гледна точка Неутрал)
След смъртта на Дъмбълдор щастието в Хогуортс все едно се изпари. На негово място застана не кой да е, а професор Снейп. Хари, Рон и Хърмаяни бяха тръгнали да търсят хокрукси и все едно те беше единствената надежда на всички ученици. Снейп беше наел и няколко смъртожадни като охрана за мъгълокръвните деца. Той също беше преместил всички деца от такъв произход по стаи с други такива деца независимо от домовете им. Ейми вече не беше в стая с Панси, а беше с някакво момиче на име Алиша. В цялото училище всички смъртожадни тормозеха всички деца от мъгълски произход без ясна за Ейми причина. Тя сега си имаше по-големи проблеми на главата. Приемаше наистина тежко раздялата си с Фред и постоянно се обвиняваше за смъртта на Дъмбълдор. Почти не се хранеше и прекарваше повечето си време затворена в стаята си плачейки. Панси, Блейз, Джордж и дори Драко се опитваха да говорят с нея и да я разведрят, но без особен успех. Гжордж многократно се опитваше да поговори с Фред поне да се извини за начина по който Ейми разбра за връзката му с Анджелина, но Фред само се инатеше.

Сутринта на Ейми започна като всяка друга. Стана рано, отиде в банята да си вземе душ, преоблече се, взе си необходимите учебници за деня како и пръчката си (напоследък заради смъртожадните тя не смее да излиза от стята си без пръчката й) и се запъти към двора. на входа обаче беше посрещната от Барти Крауч младши (така нека се престорим, че Снейп и Дъмбълдор не са го хванали с многоликовата отвата в четвъртата година. Просто, защото ми е един от любимите смъртожадни и искам да го включа) 

- Така така... какво си имаме тук. - започна да говори той - не ти ли е много разно да излизаш хмм?

- Ох Барти пусни ме както всяка сутрин.

- И защо да го правя. Може да съм решил днес да не те пускам и даже да те изпратя при онзи психопат с котката си там как се казваше Филч мисля. - каза той като се облиза по онзи негов леко плашещ начин.

- Хайде де не правя нищо лошо. Просто седя ето там - отговори му момичето и посочи голямото дърво с средата на двора - и си чета

- Ти не казваше и тогава на Черния Лодрд, че не правиш нищо лошо, но какво стана. П.р.е.д.а.д.е ни.

- Не се прави все едно не си разбрал. Не съм ви предавала. - отвърнаму и се усмихна хитро.

- Само те разигравам. Хайде отивай и си прави скучните неща както всеки ден. - тя тръгна да излиза, но той я дръпна и ѝ прошепна в ухото - Днес се разбери с малкия Малфой, защото утре имаме среща в имението "Малфой"

LoversHistórias para pegar e não largar. Descubra agora