Lovers

Глава 20

Ейми и Драко вече седяха пред голямата камина в стаята на нуждите. Драко стоеше с шепа летежна пудра в ръката и не смееше да пристъпи напред.

- Нужно ли е да ходим? - попита саркастично той

- Май се налага. - отговори ми Ейми с лека нотка на погнуса в гласа. И тя си взе от летежната пудра и пристъпи напред в камината. - Имението Малфой. - след секудни тялото на момичето изчезна и камината избухна в пламъци. Драко се поколеба, но последва примера ѝ. След като и той вече беше в имението двамата се запътиха към трапезарията където щеше да се състои цялата среща. След като влязоха в трапезарията видяха една огромна маса и вече беше почти пълно. Липсваха само Белатрикс Лестранж, Питър Петифрю и Лорд Волдемор. Ейми и Драко се настаниха един до друг и настъпи неловко мълчание. След 20-тина минути дойде Вие знаете кого и срещата започна.

- Така както знаете на 31-ви юли Хари Потър става пълнолетен и не може повече да го следим, защото търсачът му ще се изключи. Трябва да намерим начин да го хванем преди това. Някой да има идеи.

- Господарю, аз мога да го хвана и да го убия специално за вас.

- НЕ БЕЛА. АЗ ТРЯБВА ДА УБИЯ МОМЧЕТО! - извика Волдемор срещу Белатрикс която сведе глава.

- Може да го питам кога ще се прибира в дома си и да го хванем тогава. - предложи Ейми.

- Господарю не слушайте този мътнород! Тя ви предаде вече един път. - каза нервно някой смъртожаден който работи в министерството на магията

- Кой го казва Кайл ти беше този който веднага след като силите на господаря отслабнаха се оправдаваше пред министерството, че си невинен. - намеси се Барти Крауч младши. Кормак замълча и започна неловко да се оглежда.

- Обаче имаме един проблем. Както знаете пръчките ни с Потър са като близнаци. - Волдемор направи малка пауза и продължи - Тъй, че ще ми трябва пръчката на някой от вас. - той започна да обикаля около масата, а Ейми сега забеляза, че високо над масата се рее тялото на един от професорите ѝ. Тя изтръпна когато той мина покрай нея и я погледна, подмина я и се спря между Драко и баща му. Прошепна нещо на Луциус и взе пръчката му като счупи сребърната змииска глава която беше поставил отгоре на пръчката си като украса. Поговориха още малко и срещата завърши като голямата змия на Волдемор - Нагини изяде професора на Ейми и Драко. Снейп си магипортира обратно в училището и им нареди да се връщат по стаите, но те още бяха в шок от станалото. Тръгнаха тихо към общата стая на Слидерин. Цареше гробна тишина, докато Драко не я наруши.

- Значи сега какво? Ще разчиташ Потър или? - попита той шепнейки.

- Не точно. Ще говоря с ордена и ще им обясня за ситуацията. Ще ги предупредя какво става и ще измислим начин да го изведем невредим.

- Орден ли?

- Да "Ордена на Феникса" това е нещо като "Армията на Дъмбълдор" помниш ли? Само, че съществува от много повече време. И само да си казал на баща ти една дума лично аз ще те убия. - каза му заплашително тя.

- Добре де спокойно. - двамата стигнаха пред големия портрет на Салзар Слидерин - Чистокръвни - Драко прошепна паролата и двама влязоха върте и тръгнаха към стаите си. - Ти сега лягаш ли си?

- Може би, но не знам дали въобще ще мога да заспя.

- Ами можеш... да дойдеш при мен. - тя го погледна с въпросителен поглед

- Това да не е някакъв намек? - попита като повдигна вежди.

- НЕ НЕ. Просто Блейз е при Боб и може да знаеш.. да си поговорим.

- Да защо не. - тя хвана ръката му и тръгнаха нагоре по стълбите към момчешките помещения. Влязоха в стаята му и Ейми се настани на леглото му. Говориха си до четири сутринта за най-различни неща. На двамата вече много им се спреше, но не искаха да се разделят, а им беше неловко да поискат да останат заедно. Двамата се бяха облегнали на стената и Ейми легна и положи главата си в скута на Драко. Него го побиха тръпки.

- Какво? Защо ме гледаш така? - попита го тя.

- Не знам не може ли да те гледам? - отговори ѝ той с въпрос.

- Може. - те продължиха да се гледат в продължение на няколко минути, но за тях това се усещаха като часове. Това ме бяха от онези неловки погледи. Това беше поглед изпълнен с любов и за тях този момент беше безценен. Ейми се изправи и се настани в скута на Драко. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.

Драко Малфой
Най-сетне ще мога да направя това което чакам от години. Аз и тя напълно трезвени да се целунем. След като седма с скута ми цялото ми тяло изтръпна. Усещах топлия ѝ дъх и аромата ѝ на ванилия. Това момиче ме убиваше. Исках я.
Исках да е моя...

Това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Коментирайте мнението си и гласувайте.
Може да ме последвате в тик ток: d3ath.eat3r. Това е за днес
Чаоо обичам ви❤️

821 думи