Lovers

Глава 12

ГтЕ (гледната точка на Ейми)
***Два месеца по-късно***
Вече два месеца съм с Фред и се чувствам щастлива. Или поне така мисля. С Драко се засичахме от време на време, но не си говорихме нито нищо. Днес беше коледния бал и се вълнувах страшно много. Нямахме часове, затова деня ни беше свободен.

ГтД (Гледната точка на Драко)
Мамка му два месеца мисля само за нея. Как за бога да си я избия от главата. Всеки път щом я видех с този Уизли ми се искаше да му размажа физиономията. Поне Астория се нави да дойде с мен на бала, въпреки, че знае, че съм с нея, за да дразня Ейми. Или поне се надявам да я подразни.

ГтЕ
Сутринта отидохме с Панси до библиотеката, за да си напишем домашните понеже след бала всички заминават за празниците. Освен мен и още двайсетина ученика от различните домове. Аз никога не се прибирам у нас за Коледа, заради майка ми. Винаги прецаква всичко.

***Спомен***
Коледа.... Как мразя този празник. Тъкмо слизах от влака и майка ми трябваше да ме чака на гарата. След дълго търсене не я намерих и затова тръгнах към дома ми. Той не е нищо особено. Малък апартамент в западнал блок пълен с други неадекватни хора. Влязох вътре и видях майка ми в обикновения си западнал вид. Косата и беше разрошена и беше с някакви огромни дрехи, най-вероятно мъжки.

- Здравей миличка. - каза ми тя като видя, че влизам и се опита да ме прегърне аз обаче се рязко се дръпнах  - Какво? Не се ли радваш да ме видиш?

- Честно казано не. Отивам да си оставя багажа. - отговорих ѝ като тръгнах бързо към стаята си. Обаче като отворих вратата дори леглото ми не беше там. Вътре беше пълно с хора които разпределяха кокаин по пакетчета. - МАМО! КАКВО Е ТОВА. КЪДЕ МИ Е СТАЯТА?

- Оу ами миличка трябват ми пари, а на тях им трябваше място. Затова направихме сделка.

***Край на спомена***

Всеки път щом се сетя за този спомен настръхвам.
- Ейми слушаш ли ме? - Хърмаяни ме питаше размахвайки ръка пред лицето ми

- Не извинявай. Просто се бях замислила.

- Както и да е. Утре след бала ще има нещо като парти в общата стая на "Грифиндор" ти ще дойдеш ли?

- Да брой ме. - отговорих ѝ. Поседяхме още два часа докато приключим с всички домашни, след което излязохме на двора, за да намерим Луна, Джини и Панси. Видяхме ги на черното езеро. (така тук сигурно ще се учудите как така Панси се разбира с тях. Ами в моята история тя е представена от друг ъгъл, а именно макар и да дружи с Драко и Блейз тя се разбира и останалите освен с Хари и Рон) Отидохме при тях и през цялото време Хърмаяни ми опяваше на главата как я е срам да отиде, защото не са си говорили много с Панси освен когато са само, а аз я успокоявах и ѝ казвах, че всичко ще е наред.